HOT
Добре дошли!
Това са Hot Boys Forums!
Ако си падате по горещи момчета и женски работи, значи това е мястото за вас! Така че, защо просто не се регистрирате и не споделите мнението си с нас?

HOT

For that we love them all!
ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 The Bitch World 02 - Bitches are forever

Go down 
АвторСъобщение
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 1639
Age : 30
Местожителство : In the Kindom of Hades /daddy!!!/
Име : Полс/Лина/Лин
Интереси : Ian O'Shea, Thomas Dekker, The Doctor, John Connor, Jasper Hale, Andrew Cooper, Gossip girl...
Registration date : 27.04.2008

ПисанеЗаглавие: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Сря Мар 18, 2009 2:25 am

След 7 или 8 дневно, а защо не и повече (тоя мързел ще ме довърши...ъ, да и онлайн игрите също) най-накрая завърших новата глава...На всички ТБУ или ДБУ фенчета искам да кажа, че съм повече от щастлива да споделя това с вас и се надявам да ви допадне (ясно е, че на мен никога нищо не ми харесва Rolling Eyes )
За новата глава трябва да благодаря на една моя преподавателка на първо място, която ме подтикна да я продължа с думите - "Пишете, пишете..." и още няколко, които поне засега ще запазя в тайничка. На второ, но не по важност място искам да благодаря и на Кас, която съвсестно си изчете суровия материал (така де то при - Дай ми, дай ми, дай ми...плииийззз - нямаш особено голям избор), посочи ми няколко мънички грешчици и един вид спомогна за появата на това пред вас...
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!!!
Нядявам се, осъзнавате, че искам коментари...Един вид, добре е да знам колко съм омацала

The Bitch World 2
Bitches are forever



Човек никога не е толкова
нещастен, както мисли,
нито толкова щастлив,
както се е надявал.
Ларошфуко

Предговор

Какво може да прави човек цяла зима особено, когато времето навън е студено, никой не го кани на някое парти, за да разпусне и дяволите да го вземат не знае какво се случва по натам с моята история? Знам, знам…Трябва да ви било е ужасно тежко! И докато вие сте берели душа аз бях повече от доволна…на топло местенце, на поредното парти, на което бях най-тържествено поканена и нямах никакво намерение да седна и да се разправям с втора част на историята, за която всички копнеете…Е, окей де, хванахте ме, че лъжа. Естествено, че имах, просто не смятах да е близките…хъм…пет години?
Но да си дойдем на думата…за зимата си говорехме и викам да обобщим – да, кофти е и да – студена е…и да – има втора част от историята ми, която ще ви топли като меко одеалце поне през тази зима.
Точно така, момчета и момичета – Кучката се завърна! Ако не можете да го приемете…започвайте да свикване, защото нямам намерение да си ходя…
Как се пееше в онази песен към саунтрака на един от филмите за Джеймс Бонд? Диамантите са вечни? Отживелица! Добре дошли в 21 век, където не диамантите са вечни, а…кучките!

Поздрави от моя свят: The Bitch




Всяка прилика с действителни лица и обекти е ако не случайна, то поне прикрито завоалирана. Ако виждате себе си в някой от тези герои, това не значи че са ваш прототип, а просто че сте взели историята по-на сериозно отколкото е трябвало…Благодаря, за което!

_________________


Team Leo ‘cause he’s don't play well with other people'
***


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 1639
Age : 30
Местожителство : In the Kindom of Hades /daddy!!!/
Име : Полс/Лина/Лин
Интереси : Ian O'Shea, Thomas Dekker, The Doctor, John Connor, Jasper Hale, Andrew Cooper, Gossip girl...
Registration date : 27.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Сря Мар 18, 2009 3:07 am

1
Всичко се променя

§ Охо, кой се завърна…Ама разбира се, че съм аз The Bitch! Не ми казвайте, че очаквахте някой друг, защото ако е така ще си останете дълбоко разочаровани. Това е моя свят…има място само за моето Его и…е може би… и за вас…Че кой в крайна сметка ще подхранва това Его? Но да се върнем на думата си – завърнах се! Липсвах ли ви? Вероятно да – тъй като не можах да си позная пощата след празниците: щеше да експлодира от вашите писма. Е, сега ще попитате кои празници…Коледни, Новогодишни, Свети Валентин…има ли значение въобще? Фактът си е факт – нямаше за един доста голям период от време, но не се тревожете хора, това че аз липсвах не значи че нашите приятелчета от Ню Йорк не са продължили да опропастяват живота си, просто нямаше кой да го отрази. Но, спокойно – вече може да дишате свободно, аз съм тук и следя зорко…И понеже съм толкова добричка и окей…малко ми е гузно, че ви оставих така безпризорни ще ви дам ГОЛЯМ бонус…Ще направя така, че да получите един бърз (или не съвсем бърз) поглед две години напред в бъдещето. Тоест ще имате възможност да видите какво са си надробили нашите герои и какво най-съвестно си сърбат (не че имат друг избор).
За благодарности? Знаете ми адреса!

Бетани опря тялото му в близката стена, продължавайки да го целува страстно. В гардеробната беше полутъмно, но все едно…Това не им беше първото място, на което се натискаха тайно.
§Само са се натискали? Е, това не го вярвам.
Изглежда на него, обаче не му харесваше една жена да го превъзхожда в любовната игра ето защо побърза да поеме контрола в свои ръце – обръщайки нейното тяло към стената.
Гърбът и се допря в нещо меко – вероятно някое скъпарско палто да стара вдовица, която е дошла да посети събитието тази вечер. Какво събитие само! Няма що! Градът щеше да връчи титлата “Почетен гражданин” на съпруга и.
§ Я, пак? Съпруг? И тогава сега с кого се натиска? Хъм…това момиче започва все повече да се издига в очите ми!
Каква тъпотия? Точно на него! Човекът, който беше една от причините градът да пропада все повече и те ще му връчват награда? Идиоти! Парите купуват всичко – хора, почтеност, дори подобна титла.
На Бетани, обаче не и пукаше.
§Абе да си призная…доста и личи!
Той засмука устните, докато ръцете му танцуваха нагоре-надолу по тялото и. Тази вечер беше облечена със светла сатенена рокля лепнала по нея…влудяваше го. Създаваше визията, че е без бельо…Дори в началото точно това си беше помислил, но сега, когато попиваше всяка част от нея го усещаше повече от ясно. Знаеше, че това да е с нея може да му коства много, но все пак не можеше да се възпре. Тя се беше променила коренно…Беше друга, непозната и толкова подлудяващо секси. Думите, които казваше, движенията, които правеше, погледите, които му хвърлеше – изгаряха го… В началото се държеше на ниво, опитваше да я превъзмогне, но беше напразно…
§ Някой като чели е пристрастен? Винаги съм се питала: има ли наркокомуни за подобно нещо?
Прокара пръсти през дългата и изкуствено известена кестенява коса, докато тя забиваше нокти в гърба му…Определено това не беше най-любимата му част от любовната игра, но когато страстите се нажежаваха до тази точка той почти не обръщаше внимание на сладката болка, която тя му причиняваше.
§ Така и в живота: ако от нещо боли, но въпреки всичко оставя сладко-кисел вкус в устата ти – питаш за още…до момента, в който болката не стане повече от сладостта…
Устните му оставиха за секунда нейните да си поемат въздух и се насочиха към врата и. Обичаше врата и…Беше толкова тънък и крехък – едно по-силно движение и с нея щеше да е свършено. Той, разбира се не би позволил това да се случи…За нищо на света!
§ И това как по-точно трябва да го възприемаме ние?
Не беше влюбен в нея…
§ А пак?
Определено не беше, но всичко това, което тя правеше беше толкова…невъзможно да бъде пренебрегнато, че той всеки път му се отдаваше. Но не беше влюбен в нея.
§ Аха…А пък аз съм Феята на зъбчетата, Стиви е еленчето на Дядо Коледа, а Норки се радва ще го изпрах!
Бетани също беше наясно, че не е влюбена в него…Че защо? Имаше ли смисъл да обича някого, когато накрая той отново щеше да я разочарова, да я изостави заради друга или да и разбие сърцето за пореден път? Любовта беше вятърът под восъчните крила на Икар точно преди слънцето да ги разтопи и той да се строполи мъртъв на земята. Тя нямаше нужда от нея…Затова се и омъжи. Не обичаше съпруга си,…но виж той нея - да…Незнайно как си беше въобразил, че тя е жената за него и че именно с нея трябва да продължи живота си. На нея и беше все едно…Той имаше това, от което тя се нуждаеше…И любовта нямаше нищо общо.
§ Деградацията у Бетани все повече ме очарова…Какво следва? Злите сили ме накараха да го направя?
Тя усети устните му допрени до врата си, засмукващи нежната и кожа…Настръхна!
- Престани! – изблъска го изведнъж. Мъжът я погледна неразбиращо, не че в сумрачната гардеробна това стана ясно, но само по неприятното мълчание човек можеше и сам да се сети.
§ Да, а ако метне едно тесте карти ще знае какъв ще бъде утрешния ден.
- Какво? – рече най-накрая неразбиращо той.
- Какво ли? – тя вдигна ръка, ловко хвана връвта за лампата, която висеше от ниския таван и я дръпна надолу. Осветлението светна почти изведнъж в тясното помещение пълно с всякакви разновидности на връхни дрехи. Бетани изблъска мъжа от пътя си и забърза към огледалото в дъното, което естествено беше до такава степен прикрито от хилядите дрехи, че ако човек не знаеше, че е там дори не би и предложил, че го има. Тя отмести гневно дрехите и се вгледа с кисела физиономия в отражението си – нещото, което от две години насам все повече започваше да я отвращава. – Да не искаш да ми направиш смучка? – гневно се обади тя, оглеждайки внимателно шията си за издайническата синина.
- Какво? – отново не разбра мъжа, стоейки на същото място, на което го беше оставила преди секунда. Беше доста елегантен – с черен изискан смокинг, излъскани до блясък обувки, перфектно оформена прическа. Същински красавец.
§ Да…ама тя не е влюбена в него…В този ред на мисли - това си е разхищение на красота, ако питате мен…Ако не…получавате отговора безплатно!
- Ако ми беше оставил смучка…той щеше да откачи! – продължаваше да се мръщи на отражението си Бет.
- Аха…той. – бръкна недоволно в джобовете си мъжът. – Значи все пак ти пука какво мисли? – отрони почти безразлично.
§ О, нова дума за “прикрита ревност” – безразличие…
- Хах! – обърна се изведнъж тя. – Шегуваш се! Въобще не ми пука…Просто…мразя, когато ми вдига скандали…- изви отегчено сините си очи тя. – Вчера искаше да уволни пиколото на един хотел, защото ме бил заглеждал!
- А, така ли беше? – вдигна любопитно вежда красавецът.
- От къде да знам? – намръщи му се тя. – Сякаш ми пука!
- Хъм. – изви глава на другата страна “съучастникът и”. – Напоследък като чели не ти пука за много неща, а?
При тези думи Бетани се изнерви – не и стигаше, че собствения и съпруг и държи сметка: това в крайна сметка, поне беше допустимо, но и любовникът и – това идваше малко в повече!
§ Които повтарям…тя НЕ обича…Това трябва също да е някоя дума, за която аз чак сега научвам…или просто някой не е минал курс по превъзмогване на отрицанието дълбоко в себе си.
Все пак всичко си имаше граници…Добре беше човек да знае докъде се простират неговите.
§ Взимайте пример от мен. Аз знам моите – на всякъде!
Тя забърза към “съучастника” си със заплашителна крачка, като през цялото време докато си пробиваше път към него бе “поздравявана” от някой и друг ръкав де на палто, де на яке, де на сако, но като чели това не е и правеше впечатление.
- Слушай! – размаха му заплашително пръст пред носа Бет.
§ Някой май е прекалил с латино-американски сапунки напоследък, а Бети?
– Едно е той да ми държи сметка…друго ти! Така че…
– Какво? – уморено попита мъжа, впивайки светлите си очи в нея. Тя замълча за секунда мъчейки се да си припомни какво всъщност е искала да каже, сетне отново понечи да отвори уста и да му напомни, че той всъщност няма право да я третира по този начин, че това между тях е просто забавление и тем подобни глупости, когато някъде отвън се чуха забързани стъпки и отдалечени гласове.
Двамата се спогледаха стреснато. Да, това между тях беше забавно…до момента, в който не се появяваше реалната опасност да бъдат спипани на местопрестъплението. Знаеха какво щяха да загубят и двамата ако това се случи.
§ Те хубаво знаят, ама защо не вземат мерки по въпроса…и под мерки нямам предвид контрацептиви!
В един и същи момент двамата понечиха да дръпнат връвта на осветлението, при което се сблъскаха един с друг и се озоваха на същото място, от което тръгнаха – гърбът на Бет отново беше опрян в близката стена, а мъжът срещу нея я гледаше с толкова страст, че като че ли всеки момент щеше да се върне към любовната игра, без значение, че някой можеше да ги хване на секундата.
§ Но те НЕ СА влюбени…То си е очевидно…Това между тях не е никакво привличане…Не са влюбени. Те могат да устоят един на друг – определено могат…защото НЕ СА влюбени…
- Мамка му! – изсъска тихо Бетани, забелязала изгарящия поглед на “съучастника си”, сетне протегна бързо ръка, напипа връвта за лампата и я дръпна. В гардеробната отново стана полутъмно – на стените бяха окачили мини лампички, които не бяха достатъчно силни, че да ти помогнат да намериш връхната си дреха тук, но със сигурност бяха достатъчни, че да ти попречат да се строполиш върху пода, докато я търсиш. – Не си го и помисляй. – предупреди го през шепот тя. Дори през мрака можеше да усети погледа му върху себе си. Но беше късно…Той вече стоеше на милиметри от нея и дъхът му се сливаше с нейния. – Недей…не сега. – безпомощно отрони тя, докато дишаше тежко.
- Шшш… - тихо рече мъжът, след което допря устните си до нейните.

_________________


Team Leo ‘cause he’s don't play well with other people'
***


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 1639
Age : 30
Местожителство : In the Kindom of Hades /daddy!!!/
Име : Полс/Лина/Лин
Интереси : Ian O'Shea, Thomas Dekker, The Doctor, John Connor, Jasper Hale, Andrew Cooper, Gossip girl...
Registration date : 27.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Сря Мар 18, 2009 3:21 am

§ Прекрасно! Казах ви аз – няма “никакво” привличане, никой от тях НЕ Е влюбен в другия и дори пред явната опасност да бъдат спипани, те НЕ продължават да се отдават на палещата си страст. Тия хора имат сериозен проблем с отричането.
Стъпките отвън станаха по-отчетливи, а гласовете все по-близки.
- Г-н Росалез? – чу се задъхан мъжки глас от някъде,
последван със забързани стъпки. Някой тичаше, някой гонеше някого. Росалез? Искаше да му каже нещо?
§ Ммм…например колко е секси…Аз бих му го казала с удоволствие.
При самото споменаване на името му и двамата в гардеробната замръзнаха на място. Лицата им бяха допрени едно в друго, дъха им беше като на един човек, гърдите им се движеха нагоре-надолу почти в еднакъв такт – забързано, притеснено, уплашено.
§Май е време някой да каже – О-ол! Само не разбирам защо реагират така? Аз лично бих
реагирала по съвсем различен начин – какво правеха купчетата лед? А, да –
топяха се…При мен би било същото.

- Г-н Росалез? – гласът се повтори, този път идваше от
доста по-наблизо. Едните стъпки спряха изведнъж.
- Какво? – гневно изрече Макрус, при което Бет усети как
ръката и започва да трепери изведнъж. Не очакваше да я е страх от него, никога
не го бе очаквала…Но след снощния им разговор и това, което и беше казал за
децата…
§ За какво???
Заплаши я! Заплаши, че ще и ги вземе и че тя никога повече нямаше да ги види отново. Единственото, за което можеше да мисли в този момент беше: “Не, и децата!”
§Не, сериозно??? Деца? Не едно…а две? Може би три? Четири? Боя се, че съм отсъствала прекалено дълго, за да мога да възприема тази новина по друг начин освен чрез голяма доза неконтролируемо мигане. А да споменавам ли беглият намек, че май са на Маркус? А, не! Мисля, че туко що получих мъничък инфаркт!
- Да не би да си я видял? – изведнъж смекчи тона си Росалез.
Ръката на Бет започна да се тресе още по-неудържимо. “Съучастникът” и долови
какво и е, побърза да потопи треперещата и длан в своята.
§ Любов по време на…деца [1]? Искам да кажа – тя има деца…Те са…Те са от Маркус...Втори инфаркт! Вашето сърце как е?
- Не, сър, съжалявам! – покорно изрече другия глас. Вероятно беше на някой от персонала на хотела, в който се провеждаше “великото” събитие. – Пратиха ме да ви помогна…- допълни още по-смирено.
§ Предсказуемо! На управата не и е харесало да вижда “почетния гражданин на Ню Йорк” така
гневен и е решила, че ако някой му помогне ще се почувства по-добре. Да бе! Все
едно на мен сега да ми покажеш снимка на Маркус гол до кръста и с деца на
ръце…Ще го преживея друг път! Това преживява ли се въобще?

- Идиот такъв! Тя не е изчезнала...На… - понечи да каже,
но сетне спря. Не беше глупак, нямаше нужда да се унижава пред тъпия персонал
като му обяснява, че сега съпругата му не е изчезнала, а се настиска някъде с
мъжа, с когото му изневерява.
§ Моля? Окей…нека навържем нещата – Бет сподели, че има съпруг, за който не и пука и който е влюбен в нея; Маркус сподели, че има съпруга, която изглежда доста обича, след
като прави такива сцени на ревност…И да споменавам ли онази част с децата,
която вече ми докара два миниатюрни инфаркта? Какво мога да кажа освен – за две
години се случват многооо неща. Очевидно! Същото важи и за двете минути, през
които разбираш за тези промени…

- Ще я намеря сам! – сопна му се Росалез, сетне стъпките
се подновиха и започнаха да се отдалечават на някъде. Не мина време и втория
чифт стъпки също пое по своя път. Наоколо настана тишина.
- Бетани… - едва пророни мъжа. Тя не отговори. – Цялата
трепериш. – отбеляза притеснено.
- Аз…аз трябва да го намеря. – понечи да тръгне уплашено
към изхода тя.
- Какво ти е казал? – спря я изведнъж красавецът. Знаеше
на какво е способен Росалез, кой знае какво и казал, за да я наплаши така, че
чак да трепери само при споменаването на името му, пък камо ли звукът на гласа
му.
- Пусни ме… - изрече отчаяно Бетани, беше на ръба да се
разплаче ако трябва.
§ Аха…старите навици все пак са най-трудни за премахване. А точно си мислех, че се е очовечила. И защо…защо е омъжена за Росалез? Не! Защо имат деца?
- Какво ти е казал, Бет? – дори през мрака, тя можеше да
усети суровият му поглед върху себе си…Знаеше, че няма да я пусне просто ей
така. Но какво можеше да му каже – че я е заплашил, че ще я лиши от децата ако
разбере че има връзка с друг.
§ Не, Маркус остави и децата…Вземи себе си и се домъкни до вкъщи…или най-малкото започни да предлагаш услугите си онлайн…Как така ще лишиш света от себе си? Все едно аз да
лиша феновете от историята ми…Ол, чакай, това вече съм го правила!

Да, той знаеше,че тя има друг. И това го побъркваше. Главно защото – тя вече не само нямаше
нужда от него – не спеше в едно легло с нея, не му позволяваше да я докосне…
§ Официално е! Бет не е добре с главния мозък…Как така няма да му позволяваш бе? Ти да не би да искаш трети инфаркт да ми докараш?
…въобще не го вземаше на сериозно, а той бе направил толкова много за нея.
§ Като деца например? Знам, че само го повтарям, но…асимилацията на постъпващата информация точно в момента се свежда на – Маркус и Бетани имат деца???
В началото беше друго – тогава я беше страх, тогава имаше нужда някого да я прегръща силно през дългите нощи, в които кошмарът за експлозията от преди две години изникваше
отново и отново в съзнанието и. Тогава имаше нужда от него. Но всичко се
промени. Сега беше независима и това не му харесваше. Преди година някак бе
успял да я убеди да се омъжи за него обещавайки и така нужната закрила. И
всичко беше наред. Докато не се появиха децата…Близнаците – Рийд и Рамона.
§ Ух! Поне тук да си отдъхнем – само две са…Представяте ли да бяха повече? Не че за две години това е реално постижимо, но като го гледам какъв е мускулест и секси Росалез аз
лично бих ударил шестица от тотото с него…Ъм, да,…а мъжът, който ми се пише
гадже би ми ударил един шамар, за да се свестя…Внимание: гаджетата и фантазиите
за други мъже са взривоопасна комбинация…затова не ги смесвайте!

Сега той заплашваше да и ги вземе…Тя не можеше да му го позволи. След всичко, което и се
случи за две години, те бяха единственото хубаво нещо в живота и…Не можеше да
се раздели с тях, не можеше да ги изгуби.
- Бет? – повиши малко тон мъжът, за да я извади от мислите и.
- Не бива повече да се виждаме! – изстреля изведнъж тя, загледана нейде из тъмната гардеробна.
- Какво?
- Чу ме. Това…беше грешка…Забавно бе, но свърши…Точка! – със сериозен глас изрече Бетани.
§ Ол! И представете си – дори не се разплака, въпреки че всичко в нея и най-вече
старата Бет крещеше – Плачи, кучко, плачи! Браво! Очаква я медал с лика на
Норки! (не че някой наистина иска да види неговия лик, но това е друга тема)

- Заради него ли? – не можеше да проумее красавецът.
§ Че за кого другиго? Стиви и Норки са извън играта. Съжалявам, момчета, но такива са
фактите. Между другото Стиви вече е много добре – записа се клоун в близкия
цирк – много му отива. Хвърля ножове, но не е много добър. Често асистентът му
отнася по някоя прободна рана. Горкия Норки!

- Аха. – закима сигурно тя, не че в този сумрак мъжът можеше да разбере какво точно прави. – Няма да го лъжа повече…така де…Съпруг ми е…
- Ти не го обичаш! – напомни с кисел тон “съучастника и”.
- Аз не обичам и теб…така че...Смятам да му дам шанс…Той не чак толкова лош, колкото изглежда…Понякога…хъм…ме разсмива – не особено убедително рече тя, отново кимайки утвърдително.
§ Само толкова? Разсмива те? И то понякога? Хъм…това всъщност разсмива мен…нелогично често, че да е истина.
- Какво ти е казал? – игнорира предишното и изказване
мъжа. – Заплаши ли те? – хвана я още по-здраво той.
- Пусни ме…Ландън… - повиши заплашително тон Бетани, подразнена от държанието му.
§Ландън? Е, не…Ново декоративно инфаркче?Някой от вашите приятели да се е писал донор в
здравата си книжка? Мисля, че ми трябва ново сърце! Но, окей… хайде да се преброим: на колко от вас им паднаха ченетата като разбраха за това?

- Бетани… - направи гневна физиономия той.
- Казах, да ме пуснеш! – сигурно рече тя. Ландън задържа очите си върху нея още няколко секунди, опитвайки се да разбере наистина ли иска той да я пусне или просто това е някакъв завоалиран начин да каже “Помогни ми!”
§ Или може би : “Не ме оставай да ревна!” Добре де, това само аз искам да го кажа. Както и – “Накарай Маркус да се заведе с мен и да отиде при The Bitch!” О-ол! Това стъпките на приятелят ми от съседната стая ли бяха? Май ще ми трябва хем ново сърце, хем нов приятел…
След като тя не отстъпи се наложи той да го направи, пускайки недоволно ръката и. Бетани само това и чакаше. Без да го поглежда опипа рафта до нея, където бе оставила дамската си
чанта, когато влязоха в началото на гала вечерята. Намери я. Сетне все едно
единствено тя се намираше в гардеробната преспокойно хвана дръжката на вратата,
отвори я и си излезе, без да се обръща дори за секунда назад.
§ Толкова безпроблемно? Само аз ли съм разочарована?
Не очакваше това да предизвика някакви емоции у нея. Знаеше, че връзката и Ландън е повече от абсурдна, би побъркала Маркус и определено можеше да мине и без нея, но въпреки всичко не бе очаквала, че някак ще и липсва…
§Това е защото тя НЕ Е влюбена…И няма нужда от любов…Нали, за да е ясно…Понеже то въобще не и изписано на челото…Може и да си кучка, Бет, но и ние кучките обичаме… и много
често не е самите нас.

Но сега някак и липсваше…Ето бяха минали няколко секунди, но самата мисъл, че никога повече нямаше да го види отново…по този начин, че няма да бъде с него още веднъж и тем
подобни, някак я караше да се чувства още по-жалка, отколкото всъщност беше.
През последните две години непрестанно се чувстваше така. Знаеше, че вече не е
себе си и това я побъркваше, но и беше наясно, че не може да бъде вече
същата…След всичко, което преживя нямаше начин да остане такава, не и ако
искаше да оцелее.
§ Ето как е започнала цялата тази работа с кучките по света!
Стана и гузно, че дори не можа да се сбогува с него като хората – примерно с една последна
целувка и мислеше да се върне обратно вътре…Можеше дори да му обясни защо
реагира така. Замисли се! Не, не можеше. В това нямаше смисъл. Той не харесваше
Росалез почти колкото нея с тази разлика, че той имаше пистолет и знаеше как да
го използва – нали се пишеше нейна охрана или нещо подобно.
Истина беше, че никога не го беше виждала истински ядосан – да беше гневен към нея в началото, когато започна всичко между тях, но…истински ядосан, така че да иска да нарани
някого, да го убие дори – никога! Не искаше да рискува, по-добре беше и за
двамата той да не знае какво става между нея и Росалез. Това беше правилното
решение.
- Бетани? – чу гневния глас на Маркус зад себе си, при което замръзна на място. Беше минала едва няколко крачки и той като нищо можеше да заподозре къде е била досега. Най-добрата стратегия : да го разсее достатъчно, че да не задава неудобни въпроси.
§Ясно…и ти си чела “Наръчник за кучки!” Полезна книга!
- Маркус! – обърна се с повече от усмихнато лице към него тя. Естествено по устните и нямаше и следа от червило, главно защото сега всичкото беше по тези на Ландън.
§ Много ми е любопитно какво ли ще бъде неговото оправдание за появата на мистериозно
червило, при това същия цвят като това на Бет на устните му? “Използваме едно и
също”?

- Къде беше? – игнорира веселото и изражение той.
- До тоалетна? – направи се на приятно разсеяна тя, понечвайки
да тръгне към залата и да му обърне най-безцеремонно гръб.
§ А, Маркус я и покажи кой е майстора тука…имам предвид освен мен!
- Надявам се помниш какво ти казах снощи! – хвана я грубо под лакътя той, при което тя го погледна притеснено.
- Да, разбира се. – изимитира усмивка, понечвайки да оправи с една ръка бретона си. Преди време си бе направила нова прическа, с която особено много се гордееше. Сега от дългият и бретон нямаше и следа. В неприятни моменти като този обичаше да замазва положението като уж го оправяше, докато всъщност той бе достатъчно добре оформен, за да не се нуждае от подобно нещо.
§ Това да не е намек да потърсим същия фризьор?
- С него ли беше? – стисна я още по-силно той.
- Моля? – наложи и се да остави бретона си намира и да насочи вниманието си към натиска, който оказваше съпруга и върху ръката.
- Чу ме! – сега я дръпна по-близо до себе си.
- Не… - побърза да отрече. - Нали се разбрахме...няма вече да се занимавам с подобни неща. – опитваше се да звучи уверено Бетани.
- Къде бяхте? – въобще не я беше чул той. – Криехте се,
нали? Криехте се от мен? – очите му мятаха заплашителни пламъчета, докато
съпругата му се чудеше какво да измисли, за да ги погаси.
§ Някой да има пожарогасител? Или поне пожарникар? Аз не бих отказала на второто…С какво ли око гледа пожарната команда на това жена да подпали спалнята си, за да вкара някой като тях в нея? Това трябва да се провери…А, с какво ли око гледа гаджето на тази жена приятелката си, която е подпалила спалнята им? Е, това вече не си струва да го проверя.
- Маркус, боли ме…- опита да се отскубне от него Бет.
§ Недей, да не вземеш да си развалиш перфектно оформения ти бретон!
- Значи, знаеш какво ми е на мен сега! – изръмжа и той.
Беше облечен, както се очакваше доста официално. Черната му коса беше сресана назад и от светлината в помещението имаше тъмно сини оттенъци. По чудо не беше с любимите си пътъци на краката.
§ Честно, не знам как го е преживял. Аз не бих…
Някак му личеше, че е променен, че иска да бъде различен, че е готов за тази промяна. И все пак яростта му беше повече от отчетлива. Беше ужасно бесен. Не бе очаквал след снощния разговор Бетани отново да си знае своето и въобще да не го послуша. Понякога я мразеше толкова много,…а понякога не можеше да откъсне очи от нея. Животът му вече не беше
същия откакто тя беше част от него, ето защо сега не можеше да си позволи лукса да я изгуби…при това заради друг. Бе готов на всичко! Дори на заплахи! Дори на убийство! – Къде бяхте? – разтресе я с едно движение. Не обичаше да се държи така с нея, но точно в момента тя си го заслужаваше. Отговор не последва.
[1] Свободна интерепретация на "Любов по време на война"

_________________


Team Leo ‘cause he’s don't play well with other people'
***


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 1639
Age : 30
Местожителство : In the Kindom of Hades /daddy!!!/
Име : Полс/Лина/Лин
Интереси : Ian O'Shea, Thomas Dekker, The Doctor, John Connor, Jasper Hale, Andrew Cooper, Gossip girl...
Registration date : 27.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Сря Мар 18, 2009 3:30 am

§ Че как иначе…ще предаде любовника си, в който НЕ Е влюбена.
Маркус опита да намери очите и със своите, но тя непрестанно местеше притеснено поглед някъде в страни. Това го накара да подивее дори повече. Намръщи се. Стана му любопитно какво е толкова по-интересно от него, че все мести погледа си?
§ Мислех, че го знаеш, душице? Любовникът и?
Започна да се оглежда ядно наоколо, сетне погледа му попадна върху все още едва притворената врата на гардеробната. Изглежда Бет бе забравила да затвори хубаво след себе си. Отново върна погледа си към нея. Щеше да я разкъса.
- Гардеробната? – попита я гневно Росалез. – Шегуваш се! Това е прекалено долнопробно дори за теб! – подигра и се в лицето Маркус, сетне я пусна и понечи да влезе вътре с ясното съзнание, че ако по чудо онзи е все още вътре ще го убие с голи ръце.
§ Ммм…бой. От колко време ратувам за подобно нещо!
- Чакай! – спря го насред тръгването Бет. Не можеше да му позволи да открие Ландън. Той я изгледа кисело.
- Значи наистина е вътре? – досети се веднага, откъсна ръката си от нейната и още по-сигурно се отправи натам.
- Моля те, недей! – препречи му този път пътя.
§ Еха, наистина е прекалила с мелодрамата от сапунките! Още една точка за The Bitch – светът 0.
- Махни се! – изръмжа и той, готов да я изблъска ако трябва.
- Маркус, недей да влизаш вътре…Моля те, недей. - продължаваше да го спира от понататъшни действия тя.
§ Въпросът е : Докога?
В гардеробната Ландън чуваше всяка дума от кавгата им. Несъзнателно вече бе извадил пистолета си. Всички смятаха, че това е служебното му оръжие като охрана на Росалез, само дето отдавна бе заменил служебния със своя собствен, който му беше даден от Агенцията. Беше свикнал с него и плюс това никога не го бе предавал.
§ Вярното оръжие на Ландън…Търси ли си вярно куче? Може би Кучка?
Заб. Да спра да се бутам навсякъде!

Нещата започваха все повече да се проясняват. Подозираше, че Маркус е заплашил Бет, но все още не можеше да разбере с какво точно. И сега какво? Искаше да се изправят един срещу друг? Идеално! От кога и той самият искаше да направи същото. Вярно, че това би опропастило прикритието му, връзката със сестра му, която напоследък въобще не виждаше, защото все имаше някаква по-важна работа и която в интерес на истината никога не бе възприемал като нещо по-различно от работа. Да, би съсипал всичко градено досега с едно просто махване на ръката…
§ Ти пък - махване…Ние се надявахме на юмрук.
И докато това с Бианка Росалез не беше нищо по особено за него, връзката му с Бет беше друго …Тя като чели дойде от нищото и както не можеше да я понася и смяташе, че разиграва театър в следващия момент вече се натискаше с нея по гардеробните.
§ Много романтично! През колко гардеробни са минали всъщност?
Що се отнасяше до Росалез – още откакто му дадоха задачата да го следи той не можеше да го понася, а сега след като видя как се държи с Бет – направо му идеше да му извие врата.
§Окей…пистолетът не ти трябва тогава. Дай го на мен…ще го продадем на специалния търг – “Нещата на Ландън: отъркайте се в тях като за последно!”
Но с пистолет определено щеше да стане по-лесно…
§Никой, никога не ме слуша…Възмутена съм! А, аз търг щях да му правя. И какво стана с юмручния бой? Оръжията са за слабаци!
- Стига, Маркус, не ходи там! – отново го спря Бет. Беше толкова отчаяна…Не можеше да му позволи да види кой е вътре…Не можеше да го остави да види Ландън.
§ Това е защото НЕ го обича. Извод: когато НЕ обичаш някого е същото като да го обичаш…Звучи абсурдно – знам, но и тя да не би да се държи по някакъв по-различен начин?
- Или какво? – ококори и се насреща той. Докога всъщност си мислеше, че ще може да го разиграва? Той все пак имаше малко самоуважение…
§ И много париии…и мускули, и стегнат корем и…пътъци…
- Ще го направя. – Росалез я погледна изумено. Не очакваше да каже подобно нещо. – Ако обещаеш да се обърнеш сега и да влезеш с мен в залата, за да те наградят…
- Вече го направиха. – кисело рече той, намръщи се и отново тръгна напред, оставяйки отчаяната и физиономия зад гърба си.
§ Ето как е забелязал, че тя липсва…нямало е кой да го потупа по гърба за добре свършената работа. Фенове! Знам аз как стоят нещата тука…
- Окей, окей… - отново му препречи пътя тя.
§ И вие ли си мислите за това, за което и аз? Бет би била много добра в една борба с бикове…В най-добрия случай бикът ще я намушка, ще умре и ще остави Маркус все така готин и свободен…Какво? Позитивизмът ми не ви допада?
- Но нека просто да се върнем вътре… - тя направи кратка пауза, мъчейки се да измисли подходящите думи, че да го накара да я послуша.
§ Бикът няма да можеш да го убедиш с думи от мен да го знаеш.
- Ще…изпием по един коктейл и когато се приберем… - тя замълча за минута, представяйки си какво ще бъде. Преглътна звучно.
§ Мислиш, че това което те чака с Маркус е лошо?…Сега си представи какво би те чакало с бикът…
- Ще го направя. – Маркус отново я дари с изненадан поглед. Тя трябваше да се шегува, не можеше да говори сериозно! Какво му беше отговорила снощи? “Никога”?
- Блъфираш! – излая той и понечи да я махне от пътя си, напълно игнорирайки казаните от нея туко що думи.
- Не! Ще го направя, наистина! – не се отказваше Бет и въпреки натиска на Маркус да я помести настрани тя отново се връщаше на същото място и отказваше да го пусне да продължи напред. Видяла, че няма какво друго да направи, за да го убеди, че говори сериозно тя се приближи внимателно към него, докато той все още я гледаше онемял – не бе очаквал да е така настоятелна - и прошепна едва ухото му: - Ще бъда твоя. Както искаш. – Росалез я погледна изумено – очите и гледаха умолително в неговите.
§ И сега като чели ни трябва преводач. Какво, дяволите да го вземат значи това? Нали са женени? Нали имат деца? Какво повече могат да искат?
- Изглежда държиш на този кретен, щом си решила да го…направиш. – неприятно призна той, тя не каза нищо. Беше достатъчно очевидно как стоят нещата. – Но защо ми е това? – ядно се обърна към нея той. – Защо ми е? Когато утре ти ще бъдеш отново с него? – с всичката болка на света изрече Маркус.
§ Не знам за вас, но на мен ми се прищя ужасно много да го прегърна…утешително нали. Трябва да спрат да произвеждат такива готини мъже във фабриката за пичове.
- НЕ! – побърза да каже Бетани.
Усещаше как всеки момент щеше да рухне напълно. Само още малко и вече щеше да е развалина…Той трябваше да и повярва. Тя наистина не би допуснала това да се случи отново – не и ако децата и бяха заложени на карта. Нямаше място за повече игрички…Вече не! – Тази вечер всичко приключи. – кимна утвърдително. Изражението и беше повече от красноречиво – не лъжеше, не и сега и наистина щеше да направи това, което обещаваше стига той да я послуша и да не влезе в гардеробната.
§ Защо бе, Бет, знаеш ли какъв купон ще бъде?…Не щеш ли Ландън може да го гръмне...Щеше да е забавно! Хъм, предполагам това изказване няма да се хареса на личния ми психотерапевт. Каза ми той, че позитивизмът ми не е за всеки.
Нещата започваха да стават все по-напечени и Бет все повече идея си нямаше какво да направи, за да убеди Маркус в думите си. В съзнанието и пробяга една неприятна мисъл – беше си идея, но определено не от най-добрите, за които се е сещала напоследък. Не и се искаше да го прави, но нямаше друг избор.
Погледна го притеснено, сетне когато очите му попаднаха на нейните тя вече знаеше, че няма какво повече да му мисли - приближи още повече към него и го целуна - без страст, без желание и без нужда. Беше толкова нелепа и безмоционална целувка, че чак на съпруга и му се догади от нея и я изблъска от себе си.
§ И това била неприятна мисъл? Това била кофти идеята, която съзнанието и е родило? Да, кофти е! Защото не го прави някой, който наистина харесва Маркус и не визирам само себе си…Фен клубът на Росалез би убил Бет за това. Подозирам, че от сега ще започне да събира пари да прати Бет на някоя корида в Испания за назидание, че се гаври така с техния любимец.
- Няма нужда от това! – изтри устните си гневно, докато тя го гледаше с гузен поглед. – Дори не се постара. – с не скрито отвращение допълни той. Дълбоко в себе си знаеше колко много я обича и точно затова сега болката го изгаряше от вътре – не бе очаквал тя да преиграва чак толкова и то за нещо така естествено и не изискващо големи усилия като целувка.
§ Това не е нищо…Да видиш една прегръдка какво и коства…в някой страни го наричат “сумо”, ама вие не се връзвайте.
Личеше си, че не изпитва и малка привързаност към него…Може би дори го ненавиждаше. И въпреки това не можеше да спре да я обича…Не бе очаквал нещата да свършат точно така – той женен за бездарната, нищо и никаква Бетани Чейс…Но ето, че няколко месеца по-късно нещата изглеждаха други…
§ Аха…И Бетани Росалез не звучеше чак толкова зле, а?
В началото опита да убеди себе си, че си въобразява....Невъзможно беше да е влюбен. Той никога не бе задържал вниманието си за по-дълго от ден върху една жена…Но откакто тя се появи онази нощ в апартамента му, обясняваща му как щяла да направи това, което той иска стига той от своя страна да изпълни 5 прости правила и му се правеше на важна…всичко просто се бе променило. Тя вече не беше сдуханата отритната от всичко и всички счетоводителка, която не знае къде е нейното място в живота и оставяше на всички да я тъпчат…
§ Аха…сега тя тъпчи…И какъв шок…твоето сърце!
Сега тя беше уверена, независима и определено бе наясно какво иска и как да го постигне. На моменти и се възхищаваше, а понякога му идеше да я хване за врата и да го извие, понеже е толкова упорита и опърничава. И в крайна сметка резултат си оставаше един и същ…
§ Птичи грип?
…беше влюбен в нея.
§ Почти познах…Пак е болест, но по-сериозна и не върви само по пернатите.
- Ще го направя. – тихо отрони тя, забола поглед в земята. Маркус и хвърли невярващ поглед и тъй като това беше единственото, което тя каза той реши да проучи тази работа. Приближи се до нея и нежно вдигна брадичката и с ръка, така че да я накара да го погледне.
- Не ме лъжи! – спокойно рече Роселез. Гласът му звучеше повече като молба, отколкото като груба забрана. Той просто нямаше сили за повече кавги. Мислеше, че снощи е казал всичко, което е имал да каже, а ето че денят беше нов, а нещата бяха същите.
§ Както се казва : Shit happens!
- Не лъжа. – прошепна едва Бетани, загледана в мрачното му лице. От както се бе оженил за нея като чели всичко в него бе потъмняло – настроението, очите, лицето му…Вече не беше купонджията, който си търси забавление за тази нощ, сега беше сериозен, улегнал и много повече се раздаваше за хората, отколкото да мисли само за себе си. Дори бе основал фондация за подпомагане на хората в неравностойно положение.
§ Аха…А, какво стана с мафиотските сделки?
Заради Бетани дори бе престанал да се занимава с незаконни афери.
§ Това не го вярвам!
Е, не напълно.
§ Знаех си!
Оставаше му още една и беше вън от целия този корупционен кръговрат – точно както бе обещал на Бетани.
§Охо…значи заради нея го прави…Да речем, че особено изумена…не съм! Фен клубът на Росалез също!
Все пак това беше условието, за да се омъжи за него – той да се откаже от прането на пари и другите нередности. Колкото и да му беше трудно, той все пак го направи. Бе готов да направи каквото и да било само и само да бъде с нея.
§Ъм, да…жалко че тя не е на същото мнение. Предполагам – парите за “екскурзията” на Бет до Испания нарастват с всяко следващо изречение.
- Не ходи там…моля те! – прехапа притеснено устни срещу него тя.
Маркус се загледа за секунда в студените и сини очи – сега като чели ледът в тях се пропукваше, както и неговата твърдост. Нямаше друг избор освен да отстъпи.

_________________


Team Leo ‘cause he’s don't play well with other people'
***


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 1639
Age : 30
Местожителство : In the Kindom of Hades /daddy!!!/
Име : Полс/Лина/Лин
Интереси : Ian O'Shea, Thomas Dekker, The Doctor, John Connor, Jasper Hale, Andrew Cooper, Gossip girl...
Registration date : 27.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Сря Мар 18, 2009 3:48 am

- Добре. – изморено рече той, при което Бет го погледна по-благодарна от когато и да било. Маркус се ядоса. Бе готова да се унижава заради този мерзавец в гардеробната, но не бе готова да му отвърне със същото, което той изпитваше към нея. – Но…Не забравяй какво ми обеща! – грубо допълни той. – И понеже си толкова добра актриса…искам да ти повярвам този път! Ясно? – впи в нея изгарящите си кафяви очи. Бет така се стресна от рязката промяна в поведението му, че само кимна несигурно, с разширени от страх очи. – Много добре. – усмихна и се ехидно съпруга и. – Сега нека изпълним до край обещанието, нали така? – Бет го погледна неразбиращо – Ще отидем за по един коктейл в залата и след това се прибираме, както ти каза, както ти обеща…Нали така?
- Да…- усмихна му се насила тя, сетне Росалез я хвана изведнъж за ръката. Не беше грубо хващане, а по-скоро нежно докосване и все пак тя подскочи само при допира му. Той се направи, че въобще не е забелязал.
- Трябва да изглеждаме като щастлива двойка. – на свой ред и се ухили фалшиво той. – И наистина…постарай се повече… - сериозно рече Маркус, имайки предвид именно цялата тази работа с преиграването, сетне я поведе със спокойна крачка към залата.
§” Не ме занимавай с глупости” – сериозно рече The Bitch, имайки предвид всички тия глупости, с които я занимаваш. Така де…Кога ли Бет не е преигравала. В смисъл, че то и е изписано на челото, че лъжата не и втората природа…Това, че сега е кучка не значи, че нещата са се променили. Който не може да лъже качествено преиграва!
Ландън изчака с кисела физиономия стъпките на Маркус и Бетани да заглъхнат по коридора, за да може да излезе най-накрая от гардеробната. Истината бе, че като нищо можеше да излезе и докато стояха отпред и спореха и дори обмисляше варианта да го направи, когато изведнъж се сети, че Бет не разиграва целия тоя театър само заради себе си,…а и заради него. Тя се жертва, за да може той да не пострада…
§ Да бе същото дето правят хората, когато са влюбени…Все още не мога да разбера защо отричат!
Чакай малко! Какво би трябвало да значи това?
§ Еха, какво ли?
Та тя се жертва за него? Жертва се? За него?
§Пич, схванахме накъде биеш.
Това не би ли трябвало да значи, че…че…тя не е безразлична към него, че може би това между тях не е само…забавление?
§ Някой хора много бавно сгряват, на други цял живот им отнема докато разберат, че разполагат с реотан, който е удачно от време на време да използват.
Ландън се замисли за секунда. За него всичко това забавление ли беше? Не, никога…Всеки път си казваше, че не е влюбен в нея, но реално погледнато не би жертвал работата си за единия купон. Винаги бе усещал, че има нещо повече…И сега, когато Бетани направи това…Тя го обичаше. Не бе сигурен дали самата тя го осъзнава, но беше влюбен в нея. Дори за скапания Росалез беше повече от очевидно. Но какво всъщност му обеща туко що тя? Определено не би било нещо приятно. И сега Бетани щеше да се подложи на това, каквото и да беше то, за да може той да спаси собствената си кожа, още повече след като разбра за чувствата и. Не, не можеше да и го позволи. Трябваше да направи нещо – да я спре! Вече не му пукаше, че ще изгуби работата си, че ще разкрие прикритието си…Щеше да е с нея. Не бе очаквал, че някога ще предпочете любовта пред собствената си работа. Но ето, че стана – предпочиташе Бет. Не му пукаше какво щеше да каже Купър, Алона или другите от агенцията. Всичко беше все едно. Щеше да е с нея!
§ Аха и като ви гръмнат какво? Да бе вярно…пак заедно – в общ гроб обаче! Романтиката е мъртва…в случая – буквално!
Вече знаеше какво трябва да направи. Трябваше да я спре – тя не биваше да изпълни обещанието си към Маркус. Не биваше. И той щеше да намери начин да и попречи, ако ще целият свят да се обърне срещу тях.
§ Охо, досега не бяха наричали Маркус “целият свят”…Да си призная подхожда му!
Той се ослуша за последно, сетне след като отвън не долетя никакъв шум побутна и без това открехнатата врата и излезе предпазливо от гардеробната, прибирайки внимателно пистолета си в кобура под мишницата му, където обикновено стоеше. Точно направи една крачка по-далече от малката полумрачна стая, когато телефона му започна да вибрира във вътрешния му джоб – избягваше да го оставя с пуснат звук, беше прекалено рисковано.
Огледа се бързо, след което ловко бръкна във вътрешния си джоб и извади мобилния си телефон, на чийто екран примигваше “#” – знакът, че някой от агенцията го търси. Той стисна гневно зъби и вдигна, докато отново се оглеждаше на всички страни, дали случайно няма някой наоколо.
- Не мислите ли, че е малко раничко за подобно обаждане? – грубо попита Ландън, знаейки, че обикновено провеждаха разговори от този тип, през нощта.
- Къде беше вчера? – чу се още по-ядосания глас на Купър от другата страна.
§ Изведнъж ми се прииска да работя в някоя телефонна компания…а на вас? Хъм…какво стана с онази забележка да не се бутам на всякъде? Мисля, че туко що мина със задна дата.
- За какво говориш? – сопна му се той.
- Имахме среща…ВСИЧКИ…Или си забравил? – почти ръмжеше, докато задаваше въпросите си Купър.
Ландън се умълча а секунда. Наистина беше забравил. Когато всичко се въртеше около Росалез и най-главно около Бет като чели останалия свят нямаше особено голямо значение.
§ Е, сега смятах, че сме стигнали до консенсуса, че Маркус е “целият свят”, какво се учудва Ландън в крайна сметка?
- Зонър? – подсети го, че трябва да говори Купър.
- Чувам те, Хардли! – върна му го още по-сопнато той.
§ Мъже си говорят на фамилии…ех, защо когато жени го правят не е толкова секси?
- Къде беше? Чакахме те!
- Където трябва да съм…Нали имам задача и тя е по-важна от всичко друго? Е, изпълнявам я. – иронично се обади подчиненият му.
§ О, да…човекът имал задача и я изпълнявал? Освен ако тя не включва натискане по гардеробните с Бет и лудо влюбване в нея не съм особено убедена, че я върши както трябва. Но, сериозно…Ландън, ако смяташ да ставаш жиголо не вярвам да останеш без работа. Ти също имаш фен клуб, който убедена съм ще те подкрепи с вдигнати ръце…пълни с по няколко пачки в тях.
- Сигурен ли си? – попита подозрително Купър. Предполагаше, че има нещо друго, което го е задържало да не се появи. От месеци насам се държеше неадекватно и се отнасяше без особен интерес към работата си, а тя ставаше все по-сериозна. Не бе очаквал познайницата му от едно време Бет да се омъжи за този мафиот Росалез, още повече да има деца от него – не едно, а цели две. Нещо, някъде там жестоко се беше объркало, а той все още не можеше да проумее какво точно е то.
- Убеден съм. – изсъска му в отговор Ландън. – Виж, Хардли, ако нямаш други безинтересни въпроси към мен ще се върна към работата ми...Нещо против? – важно попита подчиненият му.
§ Някой е в пасивно-агресивна вражда…Ммм…подушвам, че от това ще излезе нещо добро…Най-малкото единият от двамата ще си свали ризата.
- Нямам. – гневно се обади Купър. – Върши си работата…и гледай следващия път да не забравяш за срещите ни. След като Алона се провали при Бетани сега на теб ти се налага да наглеждаш и нея, и Росалез и сестра му…едновременно.
§ Убедена съм, че ще се справи…Особено с наглеждането на Бет. Така де…всеки ден и прави профилактичен преглед на сливиците.
- Знам това…Хардли…- изсъска Ландън.
- Хубаво. – сетне връзката прекъсна.
На Купър му беше особено неприятно да разговаря с подчинения си. Като чели вече не беше същия…
§ Аз ли съм зле или това го чувам за не знам кой си път? А, после ще кажат, че някой хора никога не се променят…Ей, го на…Метеоритът на промяната удари Ню Йорк – ако не си разбрал за него, значи си си все още същия, ако пък си го усетил : честито, вече си някой друг…
Като че ли Зонър вече не вземаше работата така на сериозно както преди…Наистина за две години доста неща се бяха променили коренно.
§ Трябва да започнат да ми плащат по пет долара всеки път щом някой уточни този факт. За протокола – аз съм си все същата!
Като началото цялата тази работа с мистериозното изпадане в кома на Касандра и това, че сега на него му се налагаше да наглежда Джеймс-Маршъл.
§ Касандра и кома? Е, това се казва новина. Забравете за Бетани и Маркус и двете им деца, на едно с любовникът-Ландън…Касандра е в кома! И ако някой може да ме убеди, че е станало случайно ще осиновя Стиви.
Естествено обичаше малкия като свой собствен син, но това не променяше факта, че майка му доста подозрително изпадна в тази кома.
§ Съжалявам Стиви,…и този път няма да те огрее.
И не стигаше и това, ами трябваше и Алона да се провали в задачата си да се сприятели с Бетани…Не му беше казала точно къде беше проблема, но определено имаше такъв, след като новата госпожа Росалез дори си беше извадила ограничителна заповед срещу нея. След тази случка Алона напълно изчезна от града…Нито знаеше къде е, нито му пукаше особено. Агенцията щеше да се погрижи за нея.
Но и с това промените не свършиха - Ландън започна да се държи странно – все по-често не си вдигаше телефона, пропускаше срещи, а ако по чудо го направеше се държеше грубо през цялото време – сякаш му се ще тази среща или телефонно обаждане час по-скоро да свърши, за да може да се върне към това, което прави най-добре, което и да е то.
§ Е, сега…с нашето супер развито подсъзнание не е трудно човек да се досети.
Всичко като чели пропадаше…Дори брат му. Не го бе очаквал. След случката с Касандра, той като неин заместник пое фирмата и, но едва ли си даваше някакъв зор да върши работата си качествено, след като преди месец предприятието фалира. Самият Нейтън на нищо не приличаше – ходеше с раздърпани дрехи, не бръснат от седмици, рошав...приличаше по-скоро на отшелник, отколкото на заместник-шеф.
§ О, Нейти е ударил дъното…Спокойно, миличък, това му е хубавото, когато си най-долу – няма повече къде повече…
- Купър? – появи се отнякъде Джеймс. Доста се беше издължил за две години, косата му беше все така светло кестенява, та чак проблясваше на слънцето в златисто. Отровно зелените му очи, които бе наследил от майка си се забиха в Купър като остриета. Обвиняваха го за всичко, което се случваше и за това, че не правеше нищо, за да го спре.
§ Ей, малкия…не се дръж така грубо с чичо си Купър, че кака ти The Bitch може да се ядоса…
- Хей! Прибра се! – усмихна му се той, прибирайки телефона в джоба на дънките си.
- Да! – усмихна се малкият и се запъти към хладилника. – Ходих да видя мама. – между другото рече той.
- Какво? – ококори се насреща му Куп. – Казах ти да не ходиш сам! – припомни гневно.
- Знам…но ти все си зает,…а аз исках да я видя. – без капка съжаление изрече Джеймс, изваждайки си голяма бутилка сок от хладилника.
- Защо не ми се обади? Щях да те закарам…
- Не се тревожи…Орсън ме закара. – рече спокойно дванайсетгодишния Джеймс, взимайки си чиста чаша от рафта със съдовете.
Това не се хареса на Купър. Да, имаше доверие на личния шофьор на хлапето, нали той го беше наел, но все пак не биваше малкият да си позволя подобни неща при това без да се допита първо до него до него. Той трябваше да го наглежда по-добре, да му отделя повече внимание, но истина беше, че нямаше време за такова – не му стигаше агенцията, промяната у всички, а трябваше да се оправя с нощния клуб, на който беше собственик. Не можеше да се откаже от последното, все пак именно това му беше прикритието в този град – държеше известен клуб, посещаван от всички уважаващи себе си нюйоркчани. Бе забелязал как Джеймс пораства само за няколко месеца, след като Касандра постъпи в болница. От жизнерадостното момченце, което подскачаше из къщата вече нямаше и следа. Сега с всеки изминал ден той ставаше все по-мрачен, все по-отчужден, все повече си позволяваше волности като днешната.
§ Значи е време да направиш нещо по въпроса. Две думи – военно училище…Но това само в краен случай, през останалото време прави същото, което прави всеки един нюйоркчанин – запиши го на терапевт…
- Хей, Джеймс…
- Маршъл! – побърза да го поправи малкият. От майка си знаеше, че тя мрази някой да го нарича с първото му име, затова и той самия предпочиташе второто.
§ Куп, веднага го пращай във военното училище…Нещата са по-лоши отколкото предполагах. Погледни го, превръща се в мамино синче…
- Маршъл…искаш ли да отидем на някой мач заедно… - реши да разтопи ледовете той. - Янките ще играят! – усмихна му се приятелски.
- Не. – отсече сигурно момчето, затваряйки капачката на бутилката, след като си туко що си беше налял от нея в чашата. – Имам да уча. – прибра той сока в хладилника. – Лека вечер! – пожела без особен ентусиазъм, взе си чашата и се отправи към стаята си.
§ Кофти Куп! Не знам какви ще ги вършиш с този малък “бунтовник без кауза” . Най-искреното те съветвам да му намериш една кауза и да продължиш живота си по-старому, не че това е възможно…след такива кардинални промени…Нищо не остава същото – всичко се променя.
Точно мислеше да го последва, за да поговори с него малко по-обстойно, когато на вратата се почука.
§Ех, значи…все ги прекъсват в най-неподходящия момент. Бива ли?
- Секунда. – провикна се Куб, запътвайки се недоволно към входната врата. Вероятно беше румсервизът – беше поръчал вечеря аз него и Маршъл, но както изглежда малкият нямаше намерение да я споделят заедно.
§ Мисля, че е време да си вземеш иконом, който отворя вратата вместо теб…Мен примерно! Но не гарантирам, че някоя сутрин няма да се събудиш съвсем инцидентно в едно легло с мен.
- Да? – отвори уморено входната врата Купър. Точно мислеше да каже – “Влизай!”, както всяка предишна вечер, когато замръзна на едно място с изумена физиономия. За негова почуда на прага вместо някой от персонала на хотела стоеше не кой да е друг, а брат му. Занемареният му вид не се бе променил особено – беше си все така рошав, брадясал и откровено мърляв. – Нейтън? - не разбра объркано той.
- Хей, Крис... – ухили му се отнесено брат му. – Или сега предпочиташ Купър?
- Пиян ли си? – не разбра той.

_________________


Team Leo ‘cause he’s don't play well with other people'
***


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 1639
Age : 30
Местожителство : In the Kindom of Hades /daddy!!!/
Име : Полс/Лина/Лин
Интереси : Ian O'Shea, Thomas Dekker, The Doctor, John Connor, Jasper Hale, Andrew Cooper, Gossip girl...
Registration date : 27.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Сря Мар 18, 2009 4:08 am

§ Не е ли очевидно? А, стига бе…Значи първо беше масовата истерия по Нейт, при която у жените се появяваше странното желание да пожертват живота си за него, а сега и пиянство от негова страна. Историята стояща зад това трябва да е доста вълнуващо-объркваща. Но, най-странното е, че като чели Куп, вече не е чак толкова зле настроен към братото си. Чувствам, че ще запишат рап песен заедно.
- Може да се каже? - ухили му се още по отнесено насреща той.
- Какво правиш тук? – не разбра брат му, силно притеснен от този неканен гост.
- Ами…трябва да направиш нещо за мен… - примигвайки неудържимо изрече Нейтън.
§ Да те запише в анонимните алкохолици, примерно?
Тъй като Купър не каза нищо, брат му продължи:
- Трябват ми пари!
- За алкохол ли? – с нескрито възмущение попита Куп.
§ Човек, питаш пияния си брат дали му трябват пари за алкохол? Само аз ли осъзнавам абсурдизма на това.
- Какво? – опитваше да проумее за какво говори брат му. Ако Бет има любовник и изневерява на Росалез, Ландън досега би трябвало да е разбрал, а нищо не беше казал.
§ Хъм, защо ли? А, да бе…вероятно, защото става дума за самият него.
- Тъпото му копеле! – протестираше, докато се клатеше насам-натам Нейтън. – Бил и охрана…Друг път! Тъпанарят щеше да ме убие само, за дето я докоснах по ръката.
§ А, сега…Схвани това за една секунда Купър!
- Ландън? – опита се да проумее брат му. – Говориш за Ландън.
- Не знам как се казва,…Крис…Не ми пука…Но тя е с него…Личи си…Като бял ден е…Английското му леке…Щях да го убия с голи ръце, ако не ме бяха спрели всичките тия идиоти, около него. Щях да го е убия... – ококори му се насреща той.
§ И тогава на колко чашки беше?
- Да, да…сигурно. – почувства се длъжен да каже. – Как изглеждаше той? – не се стърпя да попита. Не беше съвсем безчувствен към това, което се случваше с брат му, но цялата тази история, че между неговият подчинен и един от обектите на разследване от Агенцията има връзка бе обхванала цялото му внимание.
- Какво? – не можа да разбере Нейт, гледайки го премрежено хем от почуда, хем от голямото количество алкохол, което бе поел.
- Искаш ли да влезеш? – побърза да предложи Купър, усетил че толкова лесно няма да изкопчи нужната му информация.
- Ъъъ…Добре…Но…ще ми дадеш пари, нали? – намръщи му се кисело той. – Трябва…да се махна…от тук. – закима тъпо насам-натам Нейтън.
- Да, да…хайде, влизай! – прикани го брат му, оглеждайки се навсякъде за очевидци.
§ И без такива “прекрасната” визия на Нейт е привлякла достатъчно внимание си мисля! Ако чуете – Ааааа! – да знаете, че е минал оттам. Или ще е той или Стиви пак вършее из квартала.
Нейтън с несигурни крачки влезе в апартамента на брат си. Добре че диванът беше близо, тъй като краката вече не го държаха. Строполи се на него почти веднага. Още малко и щеше да се унесе в блажен сън, напълно забравил за какво е дошъл, когато Купър го разтресе:
- Нейт!
- Мммм… - впери в него разфокусираните си очи брат му.
- Как изглеждаше мъжа, с който Бет има връзка? – сериозно попита Купър, присядайки срещу него на един фотьойл. От стаята на Маршъл долиташе приглушена музика, надяваше да е успял да се справи с брат си преди малкият да ги е заварил.
- Ти…ти…я помниш! – отбеляза очевидното Нейт.
§ Може да е пиян, но пак бързо навързва нещата, трябва да му се признае.
- Ъм…да…Помня я. – призна неприятно.
- Ха-ха-ха… - задава ви се в собствения си смях той.
- Нейт, по-тихо! – напомни брат му, поглеждайки притеснено към стаята на Маршъл. Стигаше му това, че напоследък му нямаше много доверие, а сега да го загуби напълно.
- Тя не те помни, Крис…Въобще! Ха-ха-ха! – отново се задави в смеха си брат му. Дори пиян злорадстваше към брат си.
§ Е, сега…Нейт си е Нейт : пиян или не…Хъм…мисля, че с тези думи трябва да започва припева от рап песента на бро-тата. И да ме споменете някъде по средата, ей!
- Ол…Това ли било…Е, все едно. Беше отдавна. – усмихна се мрачно Купър. Сега нямаше време да мисли за това дали Бет го помни или не – цялото му внимание бе насочено към това с кого има връзка тя. Сега тя не беше познайницата му от едно време, а един от основните обекти на разследване на агенцията. – Е…Как изглеждаше мъжът? Англичанинът?
- Ами… - подхлъцна Нейтън. – Ами…като…англичанин. – сви рамене и понечи отново да притвори очи на канапето.
§ Изводът: за Нейт всички англичани са еднакви! И това трябва да се включи в песента им.
- Нейт! – удари го по крака, за да се съвземе. – Как, по-точно?
- Стига Купър…не бъди ревнив…и мен изиграха! – пак подхлъцна той и отново започна да се унася.
Брат му беше безполезен, както винаги. Сега сам трябваше да проучва всичко. И беше толкова заблуден – смяташе, че той би ревнувал Бетани. Как не! Работата и удоволствието никога не се смесваха при него – никога. Още повече за него Бет винаги щеше да си остане момичето на брат му, не неговото. Да, бяха има ли нещо, но то не беше сериозно. Все пак тя не го помнеше…И той вероятно не би, ако името и не се бе набило така в съзнанието му. Все едно…Трябваше да разбере какво става! При това веднага!
§ Моментът е подходящ да метнеш едно тесте карти! Рекламният ти слогън ще цепи мрака – “Купър – секси врачката, която живее до вас”
- Купър, кой е този? – появи се на прага на хола Маршъл, гледайки неразбиращо към изпадналия в безсъзнание на канапето Нейтън.
- Ъм…- той стана припряно от фотьойла.
§ Тук май се казваше…сега я втаса!
- Това е брат ми…- малкият вдигна неразбиращо вежди. Не бе очаквал Купър да има брат, още по-малко да се запознае с него, когато той е в безсъзнание на дивана на майка му. – Не в кондиция както виждаш…и…ами ще остане за малко.
- А ти излизаш? – мрачно предположи Маршъл.
- Налага се! – неприятно му беше да признае. Сега съвсем щеше да падне в очите на малкият. – Ще се върна до час, ако не и по-малко.
- Аха…- безразлично рече детето с ясното съзнание, че щеше да се забави много повече от час. – А, той? Няма ли да го вземеш със себе си? Нали ти е брат! - предложи безразлично.
- Не…така му е добре. – махна с ръка Купър, хващайки в движение ключовете от колата си. – Ще се върна до час. Ъм…румсервизът трябва да се появи всеки момент. – кимна сигурно той.
- Естествено. – извъртя очи Маршъл. Вече бе свикнал с това да закусват, обядват и вечерят чрез румсервизът на хотела. Когато майка му беше тук, не беше така. Тя си правеше труда да готви, тя поне не го оставяше сам в апартамента с пияния си брат, не че имаше такъв, но дори така да бе, не би го направила.
§ Споменах ли, че е мамино синче? А, само на 12...
Купър се загледа в него за секунда, сетне знаейки какво го чака направи гузна физиономия, стисна по-здраво ключовете си и излезе от апартамента. Щеше му се да бъде до него и да му каже, че всичко ще бъде наред, че майка му скоро ще се оправи, но не можеше. Винаги имаше по-важни неща за правене от това да се обяснява пред някакво дете. Тъжно, но факт…Не можеше да го промени.
§ Добро начало е поне да опита.
Със сигурност щеше да опита…
§ Ей, все пак ме чу, бе!
Просто не сега…Не още…Щеше да намери начин да разговаря с него, да си върне доверието му, да го спечели отново на своя страна.
§ Кога, кога?
Просто не сега!
Качи се бързо в асансьора и започна да натиска припряно бутона за партера. Едва дочака да спре, за да слезе от него. На излизане изблъска няколко души, но не му пукаше, трябваше да разбере какво става с Ландън и Бетани. Беше от значение за Агенцията – той трябваше да знае.
§ Само заради Агенцията – заряза сина на Касандра, заряза брат си и отива да провери как стоят нещата…Всичко заради Агенцията…Да не е златна, бе?
Трябваше да знае имаше ли действително връзка между тях или брат му си въобразяваше.
§ А, дойдохме си на думата…Иначе той не ревнува или нещо подобно, напълно я е превъзмогнал и всичко е само заради златната Агенция. Да, няма и капчица ревност в него…А, какво за това, че май не го осъзнава?
Изчака търпеливо да докарат колата му, след което се качи в нея и потегли с бясна скорост към хотела на Росалез. Не му пукаше как щяха да възприемат присъствието му там, вече нямаше никакво значение. В началото обмисли варианта да се обади на Ландън, но дефакто какво щеше да му каже – Виж аз знам какви ги вършиш с жената на Росалез и тази няма да я бъде! Да бе! Той сто процента щеше да отрече. Всеки на негово място би го направил. Не можеше да разчита на това, трябваше сам да провери всичко.
§ Защо като чуя за неформален сблъсък между двама мъже и веднага в съзнанието му изниква думата “Бой!”
Когато стигна наби спирачки точно пред централния вход на хотела. Излезе с едно бързо движение, метна ключовете от колата на персонала и забърза към рецепцията – най-малкото щеше да накара Ландън да слезе, за да поговорят. Часът беше към десет без нещо вечерта – невъзможно беше всички да са решили да легнат толкова рано, още повече когато тъкмо тази вечер бяха решили да наградят Росалез със званието“почетен гражданин” . За него цялата тази глупост с награждаването си беше пълна глупост, но кой ли го питаше всъщност. В живота винаги е било така – едни растат за сметка на други.
§ А трети стоят на върха и наблюдават растящите и пропадащите и пишат тази история…Ех, кой е като мен?
- Добър вечер! – поздрави учтиво рецепционистката – жена на средна възраст, със сериозна физиономия и пепеляво руса коса стегната здраво на кок.
- Добър вечер! – изстреля бързо той. – Тук съм, за да се срещна с… - замълча за минута. Окей, сега когато се замисли, не би могъл да каже името на Ландън – щеше да развали прикритието му. Ако брат му грешеше за това с Бетани той със самото си присъствие тази вечер тук щеше да развили всичко. Беше прекалено добър професионалист, за да си го позволи, ето защо се усмихна престорено и рече: – …Бетани Росалез.
Жената го изгледа леко изненадано, сетне се усмихна вежливо, додаде “Момент!” и започна да върти някакви телефони.
- Ъм…не, г-жо, не мисля че е същият… - чу я да казва Купър, сетне рецепционистката свали слушалката от ухото си и се обърна към него.
§ Хъм, като чели Бет е доста търсена…Кой ли ще да е тоя “същият”?
– За кого да предам? – обърна се отново към него тя.
– Кристофър Браун. – почти не се замисли. Жената кимна и повтори името в слушалката. Настъпи мълчание.
- Г-жо Росалез? – притесни се жената, след като от другата страна не и отговориха.
§ Охо…някой май се притесни! Я, си признай, Бет, откога не си чувала това име?
– Да! Да…Добре…Ще му предам. – пак се обади рецепционистката, сетне затвори слушалката. – Тя каза, че ще ви приеме.
- Като чели беше леко изненадана, а? – отбеляза очевидното той, при което жената изглежда, за да не злепостави работодателката си се усмихна фалшиво и кимна към асансьорите.
Купър схвана намека и се отправи направо към тях и без това нямаше повече време за губене – трябваше да се върне при Маршъл и Нейтън колкото се може по-скоро.
§ Хъм, ами ако нещо ти попречи? Не казвам, че ще има такова, но ако все пак има?
Качи се в първия асансьор, който пристигна от горните етажи. С него се качиха още няколко души – все заплашително богати. Просто от разстояние им личеше, че не си знаят точния размер на парите. Те естествено го изгледаха като долна паплач, но на него не му пукаше – не беше тук заради тях…Имаше среща с…г-жа Бетани Росалез. Не бе сигурен какво точно щеше да и каже когато се видят, но все щеше да измисли нещо…Номерът беше да говори с Ландън в крайна сметка. Веднага щом Зонър го видеше щеше да намери начин да разкара Бет и двамата да останат насаме. Всичко щеше да се изясни – рано или късно.
§ Само да не е като в “Дързост и красота”. Там на снимачната площадка виси надпис с големи букви : “Късно!”
Тън – асансьорът оповести своето пристигане.
Купър си пое дълбоко въздух и слезе с несигурна крачка от него. За пръв път от много време насам беше истински притеснен. Как ли щеше да реагира Бет, когато разбереше, че човекът който я беше целунал на сила два пъти преди време е същият, с който си бе имала нещо в гимназията.
§ И ние се питаме същото…
“Пувш” – чу се силен изстрел от вътрешността на апартамента. Купър замръзна на място. Ослуша се за секунда. – “Пувш” – изстрелът се повтори, при което той веднага хукна с изваден пистолет в негова посока. Точно сега нямаше време да мисли какво ще решат собствениците на апартамента, ако видят непознатият им гост с пистолет в ръце, щуращ се из дома им.
Прас – сблъска се с някой в коридора в бързината Купър.
- Мамка му! – кресна другия и впи в него ядосан поглед. Истината бе, че те се познаваха. – Купър? Какво правиш тук?
- По-късно…Откъде дойдоха изстрелите? – веднага смени темата той, оглеждайки се наоколо.
§ Уххх…говори ми мръсотии, Купър!
- Кабинета на Росалез. – леко гневно отговори Ландън.
§ Смееш ли да не му се подчиниш?
- Води! – заповяда той и двамата се запътиха към кабинета на Маркус.
Когато пристигнаха там завариха свляклата се на земята Бетани, която стоеше замръзнала с изкривена от ужас физиономия. Все още беше облечена с луксозната си дълга сатенена рокля от приема по случай връчването на награда за почетен гражданин на съпруга и.
- Бет? – веднага и се притече на помощ Ландън.
§ Имах си аз друг да и се притече на помощ? Той Ландън си каза, че ще попречи на Бет да изпълни обещанието…И как човек да не се запита – това ли имаше предвид?
“Знаех си?” – рече си на ум Купър, забелязал тази картинка.
- Бет, добре ли си? – опита се да привлече вниманието и, но тя просто не можеше да отдели погледа си от дъното на стаята. – Бетани? – хвана лицето и във шепи той и го обърна към себе си, така че да може да го погледне. Тя премигна уплашено на среща му сетне цялата се разтресе готова да заплаче.
-Не! – почти се изсмя Нейтън, заваляйки се ту на една страна, ту на
друга. – Искам да се махна от града. – провлечено изрече той.
§ Това добре…Въпроса е с колко бутилки под мишница мислиш да го направиш?
- Сериозно? – вдигна невярващо вежда брат му.
§ Не, наушким!
- Да…Нямам вече работа тук… - Куб не бе съвсем сигурен какво точно има предвид брат му, но някак дълбоко в себе си чувстваше, че въпреки всичките гадости, които му беше причинил на времето сега би трябвало да му помогне с каквото може. – Тя не ме иска…Хах…Вече не ме иска. – започна да се хили истерично, под влиянието на алкохола.
- Кой не те иска? – опитваше да му влезе в положението Купър. Така де, точно в това състояние нямаше какво повече да иска от него – очевидно беше, че страда. Нали точно това беше искал…Вярно, не го бе постигнал той, но резултатът беше на лице.
- Как кой…Бетани… - на брат му се наложи за секунда да осмисли цялата тази информация. Значи Нейтън наистина си пада по Бет…По новата госпожа Росалез? От това нямаше да излезе нищо добро. - Тя не ме иска…Опитах, наистина опитах…Но тя е с него… с тоя
тъпанар.
§ Ей, за теб е – господин Тъпанар!
- Росалез? – не се усети кога е изрекъл той, стойки в пълно недоумение на вратата.
- Да бе…Как не…Ще му се…Но не…С онова английско леке е…

_________________


Team Leo ‘cause he’s don't play well with other people'
***


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 1639
Age : 30
Местожителство : In the Kindom of Hades /daddy!!!/
Име : Полс/Лина/Лин
Интереси : Ian O'Shea, Thomas Dekker, The Doctor, John Connor, Jasper Hale, Andrew Cooper, Gossip girl...
Registration date : 27.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Сря Мар 18, 2009 4:24 am

- Какво? – опитваше да проумее за какво говори брат му. Ако Бет има любовник и изневерява на Росалез, Ландън досега би трябвало да е разбрал, а нищо не беше казал.
§ Хъм, защо ли? А, да бе…вероятно, защото става дума за самият него.
- Тъпото му копеле! – протестираше, докато се клатеше насам-натам Нейтън. – Бил и охрана…Друг път! Тъпанарят щеше да ме убие само, за дето я докоснах по ръката.
§ А, сега…Схвани това за една секунда Купър!
- Ландън? – опита се да проумее брат му. – Говориш за Ландън.
- Не знам как се казва,…Крис…Не ми пука…Но тя е с него…Личи си…Като бял ден е…Английското му леке…Щях да го убия с голи ръце, ако не ме бяха спрели всичките тия идиоти, около него. Щях да го е убия... – ококори му се насреща той.
§ И тогава на колко чашки беше?
- Да, да…сигурно. – почувства се длъжен да каже. – Как изглеждаше той? – не се стърпя да попита. Не беше съвсем безчувствен към това, което се случваше с брат му, но цялата тази история, че между неговият подчинен и един от обектите на разследване от Агенцията има връзка бе обхванала цялото му внимание.
- Какво? – не можа да разбере Нейт, гледайки го премрежено хем от почуда, хем от голямото количество алкохол, което бе поел.
- Искаш ли да влезеш? – побърза да предложи Купър, усетил че толкова лесно няма да изкопчи нужната му информация.
- Ъъъ…Добре…Но…ще ми дадеш пари, нали? – намръщи му се кисело той. – Трябва…да се махна…от тук. – закима тъпо насам-натам Нейтън.
- Да, да…хайде, влизай! – прикани го брат му, оглеждайки се навсякъде за очевидци.
§ И без такива “прекрасната” визия на Нейт е привлякла достатъчно внимание си мисля! Ако чуете – Ааааа! – да знаете, че е минал оттам. Или ще е той или Стиви пак вършее из квартала.
Нейтън с несигурни крачки влезе в апартамента на брат си. Добре че диванът беше близо, тъй като краката вече не го държаха. Строполи се на него почти веднага. Още малко и щеше да се унесе в блажен сън, напълно забравил за какво е дошъл, когато Купър го разтресе:
- Нейт!
- Мммм… - впери в него разфокусираните си очи брат му.
- Как изглеждаше мъжа, с който Бет има връзка? – сериозно попита Купър, присядайки срещу него на един фотьойл. От стаята на Маршъл долиташе приглушена музика, надяваше да е успял да се справи с брат си преди малкият да ги е заварил.
- Ти…ти…я помниш! – отбеляза очевидното Нейт.
§ Може да е пиян, но пак бързо навързва нещата, трябва да му се признае.
- Ъм…да…Помня я. – призна неприятно.
- Ха-ха-ха… - задава ви се в собствения си смях той.
- Нейт, по-тихо! – напомни брат му, поглеждайки притеснено към стаята на Маршъл. Стигаше му това, че напоследък му нямаше много доверие, а сега да го загуби напълно.
- Тя не те помни, Крис…Въобще! Ха-ха-ха! – отново се задави в смеха си брат му. Дори пиян злорадстваше към брат си.
§ Е, сега…Нейт си е Нейт : пиян или не…Хъм…мисля, че с тези думи трябва да започва припева от рап песента на бро-тата. И да ме споменете някъде по средата, ей!
- Ол…Това ли било…Е, все едно. Беше отдавна. – усмихна се мрачно Купър. Сега нямаше време да мисли за това дали Бет го помни или не – цялото му внимание бе насочено към това с кого има връзка тя. Сега тя не беше познайницата му от едно време, а един от основните обекти на разследване на агенцията. – Е…Как изглеждаше мъжът? Англичанинът?
- Ами… - подхлъцна Нейтън. – Ами…като…англичанин. – сви рамене и понечи отново да притвори очи на канапето.
§ Изводът: за Нейт всички англичани са еднакви! И това трябва да се включи в песента им.
- Нейт! – удари го по крака, за да се съвземе. – Как, по-точно?
- Стига Купър…не бъди ревнив…и мен изиграха! – пак подхлъцна той и отново започна да се унася.
Брат му беше безполезен, както винаги. Сега сам трябваше да проучва всичко. И беше толкова заблуден – смяташе, че той би ревнувал Бетани. Как не! Работата и удоволствието никога не се смесваха при него – никога. Още повече за него Бет винаги щеше да си остане момичето на брат му, не неговото. Да, бяха има ли нещо, но то не беше сериозно. Все пак тя не го помнеше…И той вероятно не би, ако името и не се бе набило така в съзнанието му. Все едно…Трябваше да разбере какво става! При това веднага!
§ Моментът е подходящ да метнеш едно тесте карти! Рекламният ти слогън ще цепи мрака – “Купър – секси врачката, която живее до вас”
- Купър, кой е този? – появи се на прага на хола Маршъл, гледайки неразбиращо към изпадналия в безсъзнание на канапето Нейтън.
- Ъм…- той стана припряно от фотьойла.
§ Тук май се казваше…сега я втаса!
- Това е брат ми…- малкият вдигна неразбиращо вежди. Не бе очаквал Купър да има брат, още по-малко да се запознае с него, когато той е в безсъзнание на дивана на майка му. – Не в кондиция както виждаш…и…ами ще остане за малко.
- А ти излизаш? – мрачно предположи Маршъл.
- Налага се! – неприятно му беше да признае. Сега съвсем щеше да падне в очите на малкият. – Ще се върна до час, ако не и по-малко.
- Аха…- безразлично рече детето с ясното съзнание, че щеше да се забави много повече от час. – А, той? Няма ли да го вземеш със себе си? Нали ти е брат! - предложи безразлично.
- Не…така му е добре. – махна с ръка Купър, хващайки в движение ключовете от колата си. – Ще се върна до час. Ъм…румсервизът трябва да се появи всеки момент. – кимна сигурно той.
- Естествено. – извъртя очи Маршъл. Вече бе свикнал с това да закусват, обядват и вечерят чрез румсервизът на хотела. Когато майка му беше тук, не беше така. Тя си правеше труда да готви, тя поне не го оставяше сам в апартамента с пияния си брат, не че имаше такъв, но дори така да бе, не би го направила.
§ Споменах ли, че е мамино синче? А, само на 12...
Купър се загледа в него за секунда, сетне знаейки какво го чака направи гузна физиономия, стисна по-здраво ключовете си и излезе от апартамента. Щеше му се да бъде до него и да му каже, че всичко ще бъде наред, че майка му скоро ще се оправи, но не можеше. Винаги имаше по-важни неща за правене от това да се обяснява пред някакво дете. Тъжно, но факт…Не можеше да го промени.
§ Добро начало е поне да опита.
Със сигурност щеше да опита…
§ Ей, все пак ме чу, бе!
Просто не сега…Не още…Щеше да намери начин да разговаря с него, да си върне доверието му, да го спечели отново на своя страна.
§ Кога, кога?
Просто не сега!
Качи се бързо в асансьора и започна да натиска припряно бутона за партера. Едва дочака да спре, за да слезе от него. На излизане изблъска няколко души, но не му пукаше, трябваше да разбере какво става с Ландън и Бетани. Беше от значение за Агенцията – той трябваше да знае.
§ Само заради Агенцията – заряза сина на Касандра, заряза брат си и отива да провери как стоят нещата…Всичко заради Агенцията…Да не е златна, бе?
Трябваше да знае имаше ли действително връзка между тях или брат му си въобразяваше.
§ А, дойдохме си на думата…Иначе той не ревнува или нещо подобно, напълно я е превъзмогнал и всичко е само заради златната Агенция. Да, няма и капчица ревност в него…А, какво за това, че май не го осъзнава?
Изчака търпеливо да докарат колата му, след което се качи в нея и потегли с бясна скорост към хотела на Росалез. Не му пукаше как щяха да възприемат присъствието му там, вече нямаше никакво значение. В началото обмисли варианта да се обади на Ландън, но дефакто какво щеше да му каже – Виж аз знам какви ги вършиш с жената на Росалез и тази няма да я бъде! Да бе! Той сто процента щеше да отрече. Всеки на негово място би го направил. Не можеше да разчита на това, трябваше сам да провери всичко.
§ Защо като чуя за неформален сблъсък между двама мъже и веднага в съзнанието му изниква думата “Бой!”
Когато стигна наби спирачки точно пред централния вход на хотела. Излезе с едно бързо движение, метна ключовете от колата на персонала и забърза към рецепцията – най-малкото щеше да накара Ландън да слезе, за да поговорят. Часът беше към десет без нещо вечерта – невъзможно беше всички да са решили да легнат толкова рано, още повече когато тъкмо тази вечер бяха решили да наградят Росалез със званието“почетен гражданин” . За него цялата тази глупост с награждаването си беше пълна глупост, но кой ли го питаше всъщност. В живота винаги е било така – едни растат за сметка на други.
§ А трети стоят на върха и наблюдават растящите и пропадащите и пишат тази история…Ех, кой е като мен?
- Добър вечер! – поздрави учтиво рецепционистката – жена на средна възраст, със сериозна физиономия и пепеляво руса коса стегната здраво на кок.
- Добър вечер! – изстреля бързо той. – Тук съм, за да се срещна с… - замълча за минута. Окей, сега когато се замисли, не би могъл да каже името на Ландън – щеше да развали прикритието му. Ако брат му грешеше за това с Бетани той със самото си присъствие тази вечер тук щеше да развили всичко. Беше прекалено добър професионалист, за да си го позволи, ето защо се усмихна престорено и рече: – …Бетани Росалез.
Жената го изгледа леко изненадано, сетне се усмихна вежливо, додаде “Момент!” и започна да върти някакви телефони.
- Ъм…не, г-жо, не мисля че е същият… - чу я да казва Купър, сетне рецепционистката свали слушалката от ухото си и се обърна към него.
§ Хъм, като чели Бет е доста търсена…Кой ли ще да е тоя “същият”?
– За кого да предам? – обърна се отново към него тя.
– Кристофър Браун. – почти не се замисли. Жената кимна и повтори името в слушалката. Настъпи мълчание.
- Г-жо Росалез? – притесни се жената, след като от другата страна не и отговориха.
§ Охо…някой май се притесни! Я, си признай, Бет, откога не си чувала това име?
– Да! Да…Добре…Ще му предам. – пак се обади рецепционистката, сетне затвори слушалката. – Тя каза, че ще ви приеме.
- Като чели беше леко изненадана, а? – отбеляза очевидното той, при което жената изглежда, за да не злепостави работодателката си се усмихна фалшиво и кимна към асансьорите.
Купър схвана намека и се отправи направо към тях и без това нямаше повече време за губене – трябваше да се върне при Маршъл и Нейтън колкото се може по-скоро.
§ Хъм, ами ако нещо ти попречи? Не казвам, че ще има такова, но ако все пак има?
Качи се в първия асансьор, който пристигна от горните етажи. С него се качиха още няколко души – все заплашително богати. Просто от разстояние им личеше, че не си знаят точния размер на парите. Те естествено го изгледаха като долна паплач, но на него не му пукаше – не беше тук заради тях…Имаше среща с…г-жа Бетани Росалез. Не бе сигурен какво точно щеше да и каже когато се видят, но все щеше да измисли нещо…Номерът беше да говори с Ландън в крайна сметка. Веднага щом Зонър го видеше щеше да намери начин да разкара Бет и двамата да останат насаме. Всичко щеше да се изясни – рано или късно.
§ Само да не е като в “Дързост и красота”. Там на снимачната площадка виси надпис с големи букви : “Късно!”
Тън – асансьорът оповести своето пристигане.
Купър си пое дълбоко въздух и слезе с несигурна крачка от него. За пръв път от много време насам беше истински притеснен. Как ли щеше да реагира Бет, когато разбереше, че човекът който я беше целунал на сила два пъти преди време е същият, с който си бе имала нещо в гимназията.
§ И ние се питаме същото…
“Пувш” – чу се силен изстрел от вътрешността на апартамента. Купър замръзна на място. Ослуша се за секунда. – “Пувш” – изстрелът се повтори, при което той веднага хукна с изваден пистолет в негова посока. Точно сега нямаше време да мисли какво ще решат собствениците на апартамента, ако видят непознатият им гост с пистолет в ръце, щуращ се из дома им.
Прас – сблъска се с някой в коридора в бързината Купър.
- Мамка му! – кресна другия и впи в него ядосан поглед. Истината бе, че те се познаваха. – Купър? Какво правиш тук?
- По-късно…Откъде дойдоха изстрелите? – веднага смени темата той, оглеждайки се наоколо.
§ Уххх…говори ми мръсотии, Купър!
- Кабинета на Росалез. – леко гневно отговори Ландън.
§ Смееш ли да не му се подчиниш?
- Води! – заповяда той и двамата се запътиха към кабинета на Маркус.
Когато пристигнаха там завариха свляклата се на земята Бетани, която стоеше замръзнала с изкривена от ужас физиономия. Все още беше облечена с луксозната си дълга сатенена рокля от приема по случай връчването на награда за почетен гражданин на съпруга и.
- Бет? – веднага и се притече на помощ Ландън.
§ Имах си аз друг да и се притече на помощ? Той Ландън си каза, че ще попречи на Бет да изпълни обещанието…И как човек да не се запита – това ли имаше предвид?
“Знаех си?” – рече си на ум Купър, забелязал тази картинка.
- Бет, добре ли си? – опита се да привлече вниманието и, но тя просто не можеше да отдели погледа си от дъното на стаята. – Бетани? – хвана лицето и във шепи той и го обърна към себе си, така че да може да го погледне. Тя премигна уплашено на среща му сетне цялата се разтресе готова да заплаче.
§ Спрете я! Не и позволявайте! Не искаме старата Бети, новата е по-готина…

_________________


Team Leo ‘cause he’s don't play well with other people'
***


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 1639
Age : 30
Местожителство : In the Kindom of Hades /daddy!!!/
Име : Полс/Лина/Лин
Интереси : Ian O'Shea, Thomas Dekker, The Doctor, John Connor, Jasper Hale, Andrew Cooper, Gossip girl...
Registration date : 27.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Сря Мар 18, 2009 4:28 am

- Той…той… - едва отрони, след което видяла че няма да може да обясни с думи вдигна дясната си ръка и посочи към отрупаното с папки работно бюро на Маркус. Дори не можа да довърши, цялата се разтрепери и се сгуши в прегръдките на Ландън. Купър им хвърли недоволен поглед, но изглежда на Зонър въобще не му пукаше, дори се направи, че не го вижда. Той стисна гневно зъби и се запъти в посоката, която бе посочила Бет – бюрото на Росалез. Държеше здраво пистолета си и пристъпваше внимателно.
§ Къде са хората на Бонд, когато ти трябват, а? Защо не вербуват нашия Куп за тяхната организация…Агент 008 – създаден е за тая работа!!!
Не му отне много да го види – безжизненото тяло на Маркус лежеше в недействителна поза на земята, потънало в локва прясна кръв. Беше мъртъв и от тук можеше да каже това. Не дишаше, а прострелната рана на челото му, от която все още се стичаше струйка кръв не можеше да го заблуди. Кафявите му очи бяха ококорени, гледайки невиждащо тавана на луксозния кабинет. Маркус Росалез мъртъв! Не бе очаквал, че ще бъде първият, който ще отчете този факт. Но това далеч не беше най-важното – кой всъщност стоеше зад това? Кой се беше осмелил да довърши започнатото от мнозина?
§ Само посмейте да ме посочите с пръст. Не съм аз! Както стана ясно – харесвам Маркус…имах предвид харесвах…Миличкия!
Купър погледна невярващо към стенещата в прегръдките на колегата му Бетани – не, тя не би могла! Как въобще би и хрумнало? Не би! Сетне се замисли за това как хората напоследък доста се променят, а и с нея кога ли истински е разговарял?
§ Преди десет години? Извинявам се…12?
Ландън му отправи неразбиращ поглед.
- Мъртъв е! – невярващо рече колегата му, сваляйки пистолета си едва. – Мъртъв е! – повтори след секунда. – Някой го е убил! – сигурно заключи той гледайки подозрително по посока на Бетани, докато тя самата все още не можеше да се съвземе след целия този ужас.
§ Дам…въпросът на деня – Кой уби Маркус Росалез? А, отговорът вие много добре го знаете…Няма такъв…поне не още…Споменах ли, че това са две години в бъдещето? Така че, сега вместо да видим отговорът на този въпрос ще трябва да си отговорим на един друг, почти толкова важен като първият – как се стигна дотук? Но, това разбира ще стане следващия път. Знам, знам…питате се какво се е случило с Дерек, Сандра и Ванеса…Е, продължавайте в същия дух, защото засега – толкова, следващия път – повече. Смятате, че няма за какво да живеете, пресметнете резултата отново. The Bitch се завърна…ето ви нещо за начало.
Поздрави от моя свят: The Bitch


The Bitch’s E-mail Party
From The_Bitch_World@yahoo.com
Чувствайте се поканени да го споделите с мен !!!



Скъпа, Тhe Вitch,
Добре дошла, отново! Честно, без теб не беше същото!
Сега относно специалния бонус…Леле! Ти се шегуваш, нали? Маркус и Бет женени, с деца и на всичкото отгоре тя има за любовник Ландън. И дяволите да го вземат – кой уби Росалез в крайна сметка??? Знам, няма да кажеш, но просто шокът ми дойде в повече…Мисля, че и аз на едно с теб получих няколко малки инфаркчета и между другото досега не бях чувала за фен клуба на Маркус…Определено се включвам към набирането на средства за естрадацията на тая пачавра Бетани в Испания. Не мога да повярвам каква е станала…като чели ми харесваше повече като ревлата.
Продължавай все така да не ни разочароваш.
~ ДейнаДеМорни

Скъпа, ДейнаДеМорни
Надявам се нямаш нищо общо с актрисата Ребека Де Морни…Не че има нещо лошо, просто си е леко притеснително мълвата за мен да е достигнала чак до учите на сестра и…примерно. Както и да – това в кръга на шегата.
Ами какво да кажа? Да, завърнах се…И знам, че шокът беше малко в повече и въпреки, че аз бях наясно какво следва отново изпадах в потрес докато го коментирах. Но при такива събития кой в крайна сметка може да ме вини?
Охо, още фенки на Росалез…Жалко, че той не можа (буквално) да доживее да посети фен клуба си. Щеше да направи голям фурор. И все пак смятам да предам на основателките му, че мислиш да се включиш към събирането на средства за премахването на Бет,…а на самата Бет вероятно трябва да съобщя, че ще бъде премахната…
С две думи – работа ме чака…
Не разочароващата…
~The Bitch


Хей, TB,
Аз съм Стиви…Тия от цирка ми дадоха достъп до компютър и сега решиха да ти пиша някой друг мейл да ти кажа, че…
1. Защо не искаш да ме осиновиш?
2. Защо изпра Норки?
3. Защо се премести в друг квартал, след като тоя така добре го бях опознал и можех да те следя спокойно…
Ха-ха…Шегувам се! Не съм Стиви, но предполагам, че все още ти пише шантави имейли. Не ми прилича на човек, който така лесно би се отказал.
Хайде сега и аз да се отчета…Ама какво ли бих могъл да кажа, когато при подобни събития дори ти самата загубваш ума и дума…
Новата глава беше страхотна. Подобаващо завръщане!
Животът е по-готин с теб наоколо!
~ Стиви&Норки Фен

Хей, Стиви&Норки фен,
Знаеш ли, за малко да ми докараш още един инфаркт? Недей така! Това да се шегуваш със Стиви си не е работа…Но трябва да призная, че беше доста убедително – всичко това би могло да излезе от устата или от ръцете на Стиви като едното нищо. Но съвсем сериозно – повече не го прави! Точно си викам – а, стига бе…нали в цирка изрично им казах да не го допускат до интернет без техен надзор и в следващия момент гледам…аха…
Както и да е…Между другото си напълно прав – няма много за казване, то след подобни разкрития, какво може да иска повече човек…А, да вероятно продължение…И докато ми казвате неща от рода на това, че животът е по-готин с мен наоколо, че осмислям идеята за следваща глава все по начесто.
Незаменимата
The Bitch



Боже Господи каква простотия!
Абе ти нормална ли си ми кажи? Какви са тия работи дето си писала? Пълни глупости. Прочетох първата част само, защото ме накараха – била хубава, била не знам кво си…Глупости! Това е пълна простотия, а ти мила ми самообявила се за кучка, лигло, си егати разгонената шафрантия. То не беше да се хвърли на не знам кой си, до не беше чудо! И после си имала гадже! Друг път! Ти ако си имаш гадже аз съм трамвай…И защо въобще занимаваш хората с тия глупости?
Аман от простотия!
~ Възмутената

Здравей, Възмутена,
Питаш мен защо занимавам хората с глупости? Ами нека ти отговоря по следния начин – по същата причина, поради която ти занимаваш мен с подобни. Дали съм нормална? Ами точно толкова съм нормална колкото ти си трамвай.
Била съм разгонена? Че кой не е в днешно време? И коя жена, за Бога, би устоял на желанието да се хвърли на врата на някой от мъжките екземпляри в този разказ? Аз лично не съм от тях…Колкото до “въображаемото” ми гадже – праща ти поздрави. Смята, че си много заблудена женица, след като си решила подобни неща и, че много вероятно именно ти самата нямаш гадже – ето защо се разправяш с чуждите. Естествено може да решиш, че това негово изказване напълно съм си го измислила, но и на мен може да не ми пука особено относно твоето мнение. Имам ли гадже или не – това само аз си го знам, а ти имаш ли си друга работа или не – това само ти си го знаеш!
Може да пиша глупости, но както вече си разбрала хората ги четат, знаят коя съм и им пука за мен…За разлика от теб! В съзнанието на всички в момента ти ще си останеш възмутената идиотка, която реши да се прави на интересна…Е, имам две ЛОШИ новини за теб – първо: все още не си интересно и второ: ще си останеш все така възмутена идиотка…
Всички искрено съжаляваме за теб…Ето защо свърши едно полезно нещо и точно като нас – Съжалявай!
Доволна от всичките глупости, които пише и върши
~The Bitch

_________________


Team Leo ‘cause he’s don't play well with other people'
***


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com
BleedingDust
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 557
Age : 25
Местожителство : [Amber]
Име : Cass
Registration date : 03.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Чет Мар 19, 2009 6:25 pm

Моят коментар едва ли ще е най-обстойния, понеже, ако тръгна да го правя такъв ще е по-добре да си копирам чата от мсн с Полс.
На места съм гледала просто като пребита! Касандра в кома?! Нейт=битник?! МАРКУС!? Не, направо ми е идело да викам!
Така, да се върна отново на сериозното. Ландън и Бетани - ЙЕЙ! Аз за това се моля от... от не знам кога!
Според мен са супер заедно, защото той до сега ясно, че е бил доброто момче, което стриктно спазва правилата на агенцията...щом дори Куп, който май е човек, който очаква от всеки всичко се очудва от поведението му. Еххх, мен пък ме кефи! Тим Ландън... господин Тъпанар! Дам! Аз съм от фенклуба му, направо съм му основателката на фен клуба и вече събирам сериозон количество пачки, че да ми стане жигуло до края на дните!
Пък Бет се омъжила за Маркус ... леле-мале! Те т`ва е... той влюбен в нея... хаха и явно по-мъртав от преди вече.
Куп и Маршъл са ми много интересни... т`ва момченце не е малък мамчичко... не е! Хаха, просто велико!
Нейт като битник пък много ме кефи... и само се подиграва на Куп "Ти я помниш, тя теб не . ха-ха-ха!". Те т`ва е просто. Шапка му свалям! Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле!
И тъй...накрая вече съвсем, когато бях на нокти... тоя изтрел, всичко... какво ще стане като Бет разбере, че Купър е Крис... и нъц! Ей ти сега... ддве години назад! При положение, че от нз колко време Полс ми беше казала, че ще е така, аз все пак така се бях унесла в главата, че забравих... и като свърших се почувствах адски прецакана! Нямам търпение да видя какво е ставало през тези две години и е довело до тези събития.
Пък и мн ме издиви, че Ситиви си ими имитатор... хаха Стиви&Норки фен само така И аз съм!
Браво, Полс! Давай натам!

_________________
]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://supernatural-bg.com
.:.MindOverMatter.:.
Sweet Angel
Sweet Angel
avatar

Брой мнения : 21
Age : 26
Registration date : 19.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Пет Мар 20, 2009 5:47 am

аааааааааааааа тазманийският дявол

Както вече ти казах пишеш суперр,мегаааа,хиперрр добре...Толкова ми е интересно ще се си изям компютара....сериозно съм...или пък ще се нарежа с тъп нож като Стиви и ще ти пращам не мъртви чайки,ами котки по пощата Twisted Evil ...не няма шегувам се-не съм чак толкова обсебена...кого заблуждавам?!?

Страхотна си,имаш адски увлекателен начин на писане...уникалнооо. прегръдка
И сега 2 години назад-супер,много ще ми е интересно как са станали точно нещата с "новата" Бет (която btw много харесвам),а и за връзката с Маркус и Ландън най вечеее обичкам гооо

Моля ти се продължавай да ни радваш,нас-твоите най-верни фенове....ако ни кажеш и клоуни ще станем.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
twilight_14
Princess
Princess
avatar

Female
Брой мнения : 83
Age : 25
Registration date : 15.01.2009

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Сря Мар 25, 2009 8:22 pm

така...знам,че това да не пиша комент беше една от причините Полс да се цупи -и с право,но тя знае колко съм затрупана лейтли и как съм като ходещ труп.Което веднага ми прави асоциация със смъртта на Маркус...Та-Маркус мъртъв???!!!!!И чакай-женен за Бети.Бети Росалес??!! Е,не това ме скри топката.знаех,или по-скоро тайничко си мечтаех,да се съберат през цялото време-особено сега след като Бети е корава мацка,но никога не съм си представяла да са семейство и да имат деца...и росалес да е влюбен-хипер-мега странно!!!!
От друга страна така се израдвах на Ландън-най-накрая нещо умно да направи като тръгна с Бети.Бяха мн смешни как отричаха чувствата си един към друг-определено не са влюбени..няма никакви прознаци за това изродче
Искам да видя как е почнало всичко и в 2та шиипа ииии искам да проследя пътя на Бети като кучка...много добре се справя за ново попълнение сред редиците на кучките...ех,мечтая да съм като тея като порасна голяма..ще стана кучка хаха хипнотично
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
RinNa_f
Princess
Princess
avatar

Female
Брой мнения : 87
Age : 29
Местожителство : Plovdiv
Име : Teddy
Registration date : 06.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Чет Мар 26, 2009 5:35 pm

уаууу! Полс, мога да кажа че това продължение определено си заслужаваше чакането! Бетани много повече ми харесва така, все едно си е зела поука от предишния и живот и се е превърнала в коренно различен човек, въпреки че малко ми намирисва само на маска... И все пак да се ожени! (което за нея е странно щом не е детската й любов Нейт), после да си хване любовник!! което е още по-странно защото тя си е свитичка а сега чак изневерява Smile уау, няма как, определно повече ме кефи, само дето не мога да разбера като си има Маркус (НА КОГОТО АЗ СЪМ ФЕН - БОГАТ, УМЕН, КРАСИВ, ЗЛОБЕН, АРОГАНТЕН И МАФИОТ - мъж мечта Smile ) как може да заглежда други, и как може ДА НЕ ГО ОБИЧа!?!?!? Smile ама много жално ми стана че умря Sad(( ахахах Smile хаха, той се пресели в нашия свят и остава за мен! Smile Нейт станал алкохолик и скитник - хахаха е не мога да кажа че не се радвам, и без това не заслужава Бет или друга жена, колко е объркан в себе си, докато осъзнае какъв е сиг и през наркотици ще мине Smile хаах ама колко сам гадна, ама не ме кефи Нейт, а Ландън е друг въпрос Smile А пък Куп станал приемсвен баща а Smile ама то наистина за две години много неща са се изменили... Тук е момента да кажа че адски много ми хареса това, че историята почва след 2 години от действието на завърщека.. много интересно и интригуващо си го направила Полс, изобщо не очаквах така да започне Smile Супер приятно изненадана останах. Коментарите на дъ бич ммммммм какво да кажа определено ми лиспваха много, пак така хаплива, остроумна и забавна. Ох имаше моменти дето се спирам и ги чета по няколко пъти и как пресъздават настроението, супер на място! Smile Оле как забравих да кажа-Бет има деца!! Smile ммммм от кой ли са Smile хохох, още като споменаха децата и се усетих че няма да са от Маркус (юху) Smile тая палавница кой знаи какви ги е вършила тия две години Smile хаха еи Бет определено повече ме кефи така, авантюристична, а не примирена.. Smile
Много съм доволна от главата, искам още!!!!! Smile Полс, не ни разочаровай, да не влезеш в черния списък на дъ бич Smile хехе ГОУ ОН. УИ АР УЕЙТИН!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eli4ka95
Sunshine
Sunshine


Female
Брой мнения : 169
Age : 22
Местожителство : Sofia
Име : Ели
Интереси : Books and everithing that make me smile
Registration date : 25.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Пет Мар 27, 2009 5:53 am

Така.Прочетох и това твое творение.Мисля че няма смисъл да казвам колко ми хареса.На места ми беше страшно смешно.Когато стигнах до момента че разкри с кого се натиска Бет наистина устата ми падна.Първо предположих че е Маркус но явно той е съпругът.Иска ми се наистина да разбера какво се случи и с другите герои но всичко подред.
Нейт направо ме изуми.Чудя се как ли е пропаднал така.Относно Куп аз не мислех че ще остане с Касандра,нали уж не я обичаше ама то както казваш ти от НЕ обич много неща стават.Бет малко ме дразни.Че то целият и живот в сълзи мина.Рев,рев и пак рев.Как не и подпухна лицето не знам.Иначе ме кефи като изключим това.Моя любомец обаче си остана Купър.Супер як е и когато за първи път го описа си викам:ей на това му се вика стаст и чудо.И аз искам така ама то кой не иска?Стиви и Нортън ме кефеха супер много през цялото време.Направо се чудя как мозъкът ти не се обърка от толкова много личности и хора и имена.Аз ги запомних но се чудя каквъобще тая история си я описала така добре и толкова подробно като е толкова заплетена.Чакам с нетърпение нова главичка.Сигурно ще ни върнеш някой ден назад за да видим как всичко това се е случило но има време.Чао от мен. изродче

_________________

why does it feel so wrong?
too see everything...
but not the real one inside of me.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eli4ka95
Sunshine
Sunshine


Female
Брой мнения : 169
Age : 22
Местожителство : Sofia
Име : Ели
Интереси : Books and everithing that make me smile
Registration date : 25.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Пет Фев 24, 2012 10:51 pm

винаги когато слушам bleeding love се сещам за кучката.

_________________

why does it feel so wrong?
too see everything...
but not the real one inside of me.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 1639
Age : 30
Местожителство : In the Kindom of Hades /daddy!!!/
Име : Полс/Лина/Лин
Интереси : Ian O'Shea, Thomas Dekker, The Doctor, John Connor, Jasper Hale, Andrew Cooper, Gossip girl...
Registration date : 27.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Съб Фев 25, 2012 1:09 am

Ели, да не би нещо да си се затъжила за мен? Припомняш си много от глупостите дето съм писала напоследък... XD

_________________


Team Leo ‘cause he’s don't play well with other people'
***


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com
eli4ka95
Sunshine
Sunshine


Female
Брой мнения : 169
Age : 22
Местожителство : Sofia
Име : Ели
Интереси : Books and everithing that make me smile
Registration date : 25.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Съб Фев 25, 2012 4:34 pm

еми... принципно да. шото когато ги четях бях супер щастлива, четях ги наведнъж целите.
слънцето грееше по един ТОЧНО определен начин и всичко беше почти перфектно. и дори да не си ги спомням много точно ми липсват УЖАСНО много. Crying or Very sad просто като сетих ся и се разревах.

_________________

why does it feel so wrong?
too see everything...
but not the real one inside of me.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
divata_airis
Admin
Admin
avatar

Female
Брой мнения : 1639
Age : 30
Местожителство : In the Kindom of Hades /daddy!!!/
Име : Полс/Лина/Лин
Интереси : Ian O'Shea, Thomas Dekker, The Doctor, John Connor, Jasper Hale, Andrew Cooper, Gossip girl...
Registration date : 27.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   Нед Фев 26, 2012 4:23 am

eli4ka95 написа:
еми... принципно да. шото когато ги четях бях супер щастлива, четях ги наведнъж целите.
слънцето грееше по един ТОЧНО определен начин и всичко беше почти перфектно. и дори да не си ги спомням много точно ми липсват УЖАСНО много. Crying or Very sad просто като сетих ся и се разревах.

Бубчо, недей така! Не плачкай. Ще продължа да пиша (някой ден) прегръдка

_________________


Team Leo ‘cause he’s don't play well with other people'
***


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hotboys-bg.heavenforum.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: The Bitch World 02 - Bitches are forever   

Върнете се в началото Go down
 
The Bitch World 02 - Bitches are forever
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» ME: WORLD HEAVYWEIGHT CHAMPIONSHIP
» ME: TNWG WORLD HEAVYWEIGHT CHAMPIONSHIP
» ME : WORLD HEAVYWEIGHT CHAMPIONSHIP MATCH - Christian Cage vs. CM Punk vs. Brock Lesnar
» ME: WORLD HEAVYWEIGHT CHAMPIONSHIP
» 5. Seth Rollins vs. Kevin Owens - N1 Contender for the World Championship - 2 out of 3 falls match

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
HOT :: Творчество :: Творчество - писания :: The Bitch World-
Идете на: